23.02.2015 г.

Понеделник и спомен за птичи песни

Добро утро на всички ви! Почва последната седмица на февруари...Исках да напиша и ще го направя, но може би не в този промеждутък от деня сериозен материал на "културна" тема. Ще го оставя за малко по-късно, когато мина в работен формат и се настроя. Сега още я карам "на вълните на младостта" от почивните дни. Два пъти минах покрай Аязмото и чух птици. Такава прелест. Разгледах отвисоко една част от града, където не съм стъпвала от доста време. Подреден и чист град е Стара Загора. Стана ми приятно да го видя. А този район около парка е просто прелестен. Ей така, като на онзи известен хълм в Холивуд трябва да се напише с големи букви на един от хълмовете на Аязмото - Стара Загора. Да се съзира отдалеч. Тази седмица ще се отбележи и годишнина от залесяването на Аязмото - тези голи, голенички чукари преди много години. Годишнина от сбъдването на мечтата за един мъж - дядо Митрополит Методий Кусев. Сред всеобщия гмеж срещу налудничавата за времето идея. Да тормозиш хората да садят дървета, от които плод няма. Само работа да им създаваш...По тези ширини винаги е имало отпор срещу различното и различните хора. Така е у наше село и аз сякаш му свикнах. Различните бързо го разбират и си хващат пътя нанейде другаде. Хибридите, дето сме останали, с по една половина от двата вида-да не ви разправям какъв двойнствен живот водимЕ. Поне Оскар дадоха за филма, който ни възпява. Събуждам се, дали Оскар за Бърдмен - хем мен, демек човек, хем птица ми се чини че е героят. Ще си изтегля филма да се запозная подробно. Моят Бенедикт не пИчели, както го казват в наше село. Прекалено дълбок е за Холивудските измервателни уреди. Те отчитат техничност на изпълнението главно. Дълбочината не я отчитат много правилно. Така...Мрачно е, а станало почти 8. Изстрелвам се за работа. Желая ви спорен ден и успешна седмица! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

18.02.2015 г.

Сряда - Ден цветен и гиздав, женски

Добро утро! Отказвам повече тази зима, стига вече. Тази сутрин рових за пролетни пейзажи за стената на компа. Намерих си. Сложих си на зелен фон бели цветове на някакво дърво. Не искам да ми е студено вече. Не че искам и да умирам от жега, така характерна за равна Тракия. Но да ми се реве от студ като две вечери, дето се прибирам към къщи - е, не. Отказвам. Ще се навлека и днес, ходя като тракийска мечка навлечена в последните дни и пак няма да се дам на студа. Имам си и цветенца подарък-белички и оранжевки в кошничка. Ще си ги гледам. И картинки с цъфнали дървета. Ще намеря и с кокичета, всъщност идеята беше да намеря с кокичета-за компа. Сега ще украся и Фейсабука. Ще потърся магия за пролет и ще я прилагам всеки ден. Заради този студ пола и рокля не мога да сложа. Посягам към тях и после пак навличам панталоните и ботите на пехотинец. Като общо се получава арт, но друго си е поличка как стои на женичка. Утре няма да ви пиша такива лигавщини, защото е свят Ден на бесилото на Дякона.Днес може. Понеже съм заплес, проверих в Общинския Културен календар-утре от 11 часа е честването пред паметника на Левски. Не мога да повярвам, че той е живял в Стара Загора! Когато живее един ТАКЪВ човек нейде, той оставя от духа си, бил и дете в тези години. Че първият кмет на този град, макар и за малко време, но първият - е бил Поет. Че е имало толкова сърцати хора, то не хора, ами главно сърца...Нищо не е останало.Нищо. И Музей Литературна Стара Загора да направят, ще е за старата слава. Мумифицирана работа в модерна опаковка. Като красива роза в тези ужасни цветни хартии, в които ги завиват продавачите на рози. Блякс! Не мога да повярвам, че е сряда-бързината на времето е удивителна. Пък е и женски ден. И няма да съм с пола. Тогава ще си сложа приличното деколте. Решено. И може и едно ново червилце пък да си купя.Решено. Поздрави от Синоптичната служба и да ви е лек, светъл, бодър и много весел днешният ден!

16.02.2015 г.

Понеделнишко за страстите уикенд-ни

Добро утро! Наричам си почивните дни за изключване и разтоварване от хора, ама не става. То бяха едни дълги градски разходки, едни впечатления, хора, студ зимен и въпреки слънцето. И такива ми ти работи. Интересни почивни дни. Вчера и в Стара Загора имаше опашка пред книжарница Хеликон за срещата с Емил Конрад. Тя не била точно среща, разписване на автографи било. Хванах тълпа от момиченца да тичат след излизащия от книжарницата автор, придружаван от охрана. Защо от охрана, стори ми се абсурдно. Не съм виждала досега писател да ходи с охрана. Да не спира на улицата да си говори с хората. Пък било то и малки кифли от ранния пубертет. Момчето Емил е симпатично, нямам нищо против, дори ще си купя и прочета книгата. Това с охраната ми се стори странно обаче. И честно казано, не ми хареса. Значи че те страх от всенародната любов ли? Че мислиш дребосъците пред теб за опасни? Искат да се снимат с теб, ми искат. И ти си станал известен сред тях с видео-клипове в НЕТа. Както и да е. Все пак опашка за книга си е безпрецедентна новина в днешно време. В Стара Загора не се навъртаха медии около книжарницата с извила се тълпа от тинейджъри навън. Не знам дали ще има интервю с Емил някъде, ще питам Таня. Сетих се тези минути за книгата, която преди години купувахме на детето Жени за Коледа. Тя си поиска "Здрач", хем беше гледала филма. А книгата дебела и скъпичка ще е била. А аз, разбира се, искам пари от Христето. Пита ме той, за какво се разказва в тази, хубава ли е, защо я иска толкова Жени? А на мен ми смешно да му кажа, обаче казвам - Ами за вампири е, ама не питай повече, давай парите, че изобщо няма да я видиш в скоро време да чете. Сега и е интересно. Хубаво е, че детето Жени си чете прилично, понякога книгите на български и липсват в чуждата държава.Бате Радо от лятото насам не се е увличал четивно, но той сега е абитуриентин, други задачи има. Мисля че от цялата истерия с авторът Емил има няколко важни извода - децата четат книги, училището вече им е писнало, та се не трае и знанията за живота са навън, много трябва да се промени начинът на поднасяне на тези знания, би било мечта повечето хора, които ги поднасят пък-да са модерни и свежи като въпросният автор, около който се въртят писанките ми тази сутрин. И така, желая ви един ведър и усмихнат понеделник, летящо да ви почне седмицата и бързо да свърши - спорна и успешна да е! Поздрави от Синоптичната служба!

13.02.2015 г.

Петъчни неразсънени думи

Добро утро и честит петък! Голямо събуждане се събуждахме тази сутрин. Не става и става, спи душата, тялото се влачи, кафето не помага. Петък е. Благодатен ден. Иска ми се да си сложа рокля от кеф, че е петък, обаче е много студено. А и кубинките ми са невероятни-много яки, много удобни, хвърка се с тях. Като са ми ОК едни обувки, денят ми става хвърковат. От дете имам зор с краката и обувките, нали съм плоскостъпна. Обувките на токчета са вдъхновяваща гледка за очите ми, но за съжаление не мога да ходя на такива. Жена на токчета и с чисто, бяло, гладко лице. Това е красиво, защото го нямам, непостижимо ми е. Хубавата кожа е изначално генетично дадена. Но токчетата са възможни и препоръчителни, защото стягат тялото и изправят раменете и походката става женствена. Не токчетата, дето са толкова стръмни, че свят ми се завива като ги гледам само. О, не. Тези са за улиците с червените фенери. И както е обикновеното в България, нашите млади жени ги носят по улиците и в деня. Те са за нощта и за специалните улици. Мда. Хубавите обувки винаги са ми били вдъхновяваща тема. Слънчевите очила и парфюмите-също. Вероятно така ми потече мисълта, защото Свети Валентин иде, може и да си поискам пък подарък...Само че ако си искам, ще е дигитален диктофон. Сега имам нужда от такъв. Хубави очила и хубав парфюм си имам. Решено е, къде ще ходя с моите любими дружки веселушки. И така. Нямам нищо против подаръците да са внезапни и неочаквани, но не го искам. То с подаръците е от душата да ти дойде. Иначе си е пазарлък и поръчване. Поръчка. Пак няма лошо пък ако бъде реализирана. Непременно днес си сложете едни токчета и заради мен. Естетски де, не стръмни. Друго си е, друго си е. Да ви е лек и спорен петъкът и много поздрави и усмивки от Синоптичната служба, която се мъчи да се разсъни и да прибере мозъка в главата си. А той, мозъкът и, се кисне в кафето и още не е поел кофеин, че да отвори очите и съзнанието напълно. Петък!

12.02.2015 г.

Специалните поводи и специалното време

Добро утро! Щом е четвъртък значи ще е хубав ден. Непременно. Така го наричам от сутринта.А и снощи нощта беше нежна и благодатна. Като след премиера.Хубаво беше, хората идват натъкмени и нагласени. Случаят е специален и те са специални. Едно време са си шиели специално рокли за посещение на спектакъл. Сигурно е интересно да имаш гардероб с рокли, за които си спомняш-тази е за премиерата на Тоска, тази е, когато ходихме на Аида...Ех, че времена са били. Романтични. Романтиката свършва някъде с поколението на родителите ми. Тяхното поколение е много красиво и изискано. Има стил. На всички снимки виждам хора със стил-60те и 70те години. Тоалетите им, прическите, черната очна линия, тънките вратовръзки на мъжете, тесните им панталони и елегантните сака с неширок ревер. Целият стил на това време е неподражаем. Оттам насетне модата и стилът са си жива импровизация. Като кубинки с вечерна рокля. Или токчета с клин и блузон. Диви комбинации, ама какво да се прави-времената и нравите се смениха. Работата отива на разпасана команда, на стил Макдоналдс във всичко. Бързо хранене, бързо обличане, бърза любов, полуфабрикатни и изкуствени материи, чувства, мисли, вълнения. Няма време за шити по мярка дрехи, за мисли,шити по мярка и специални за специален човек, за въздишни, вълнения, терзания, писма, писани на ръка...Няма време. А премиерите са за това-да поспреш времето за малко и да му кажеш че случаят е специален.И че ти е нужно да се чувстваш специален.Затова са.Да се зарадваш на хората, които цениш. Да видиш как се развиват, развиват ли се, достигат ли по-високи върхове. Мда...Така беше вчера вечерта, така беше. Харесва ми, когато усещам че хората са сърдечни, прощаващи и добри. Любопитни, не много критични, повече обичащи. Освен да ви пожелая четвъртъкът ви да е специален, да зарадвате някой с хубави думи, изречени точно за него. Поздрави и светъл ден от Синоптичната служба на 8я етаж!

11.02.2015 г.

Събуждане с мисълта за книгите и четенето

Добро утро! То не бе култура, не бе кино, не бе ходене последните дни...Снощи закрихме София Филм фест в 23 часа. Докато нашият филм завършваше само с надписи, без музика дори, от съседна зала звуците дънеха просто. Робокопите крачеха по земята и стреляха с адски оръжия. Майко мила, че се разрасна тази фантастика напоследък. Не знам какво му става на народа - иска в друг свят да избяга ли, приказки ли иска, титанични герои ли иска...Та така се разраснаха измишльотините, произвеждани от изкуството. Аз че съм опърничава, такава съм, но ако нещо ме увлече, отиде работата. А фантастиките не са ме увличали май нивгаж. Само в първоначалното натрупване на капитала-умствения де. Говоря за ученическите години. Помня едно заглавие "Щамът Андромеда", а също и "Планетата на маймуните", но то си е бяха тип философска сага. После покрай децата доста дружки четоха всичко за Хари Потър. Аз успях само на първата книга по средата да стигна. Когато почнаха бясно да навлизат герои и да им губя нишката вече от масовост, ми стана безинтересно. Властелините, пръстените...възприемам ги като приказка. Само че моята страст към народните приказки-приказките на различните народи-нито една фантастика не успя да я измести. Едно време ги събирах книгите с приказки. Сега няма място, няма и на кого да ги чета.И кой да ги прочете няма. Децата станаха практични и ако им трябва нещо - в НЕТа има всичко. Все още детето Жени се интересува какво чета и прочита по нещо на година. Бате Радо хич не. Но лятото пък "Железният светилник" го грабна и я чете с интерес. Не зная, какво им е в главите и какъв механизъм ги води малките /не само моите де/, но е нужна голяма кампания за четенето сред тях. Няма четене-няма и речник, нямаш думи. Стигаш до нивото на тези, с които можеш да си поискаш хляб от магазина. Можеш да си поискаш секс. Но да си поискаш любов-ти трябват много повече. Тази вечер се чудя дали в програмата за "Севилския" да отбележа специално за младата публика непознатите им думи - берберин /бръснар/, пастрок /настойник/..Аз поне хванах две, но пак ще прегледам текста. Едно време обяснявах на детето Жени стойността на всяка прочетена книга като скъп крем за лице. Прочиташ книга и прочетеното те прави красив отвътре навън. Начинът по който гледаш, говоренето, думите, които се отронват от устата ти-това също носи красота. Че даже и сексапил. Така, едно четиво за четивата стана тази сутрин. Мен ме чакат сума ти книги за четене, сред които вече станаха ДВЕ нови от любимата ми Индийска поредица на "Жанет-45". В последните дни приоритет беше киното. Сега вече ще чета. Желая ви усмихнат и бодър ден, много да ви върви и да ви е леко четивото днес! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

10.02.2015 г.

Сънищата, този паралелен живот

Добро утро, добро утро! Слънчев ден се очертава, дори и да е студен. Не ми пречи, само сняг да няма. Искам зимата да свършва. Днес ще си намеря кокичета за вазичката в стаята. Нали съм царица на сънищата,снощи сънувах служебната си стая бяла и с много леки, модерни бели мебели. И цветя, мисля че бяха лалета. Почти съм убедена. Макар че рядко помня сънищата си. Разбирам, защо съм такава поспалива. Ами сънувам интересни работи. За които не ми достига нещо си все в делника. В сънищата ми достига, там съм смела. Ходя на разни интересни места. Правя неща, за които иначе не се осмелявам. Днешният свети Харалампий ми припомни спомени, в които преди години бях смела. Нараних се, но бях смела. Сложих си втора обеца на ухото, за да ми е "като обеца на ухото", но не ми беше за урок. Обецата предизвика вълнение у майка, която каза че е неприлично да приличам на пич. Пък аз и казах, че имам и на пъпа. Да я дразня де, а и не искам. Но още по ушите бих си сложила. Харесвам и татуировките, но художнически и на места, които не се виждат от дрехите. Защото е по-интересно така. Но вече нищо, което се прави или носи болка избягвам да си самопричиня. Това е голямата причина за самовъзпирането. Иначе пък сънищата стават все по-интересни. То си е друг свят, наистина. Удивителен механизъм е човешкото заспиване и сънуване. Наистина е чудо на природата. Още по-живо си го представих като гледах Аватар. От сакатото човешко тяло излиза и в съня влиза супермен. Те такива ми ти работи... Днес ми стискайте палци за една работа, за която ми трябва кураж и всичко да е наред! Наистина ми трябва и от двете. Лек и усмихнат ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

9.02.2015 г.

Виждат ли се платна на хоризонта?

Добро утро!Какво да ви кажа, то не бяха почивни дни, не беше епоха...Опитах се да си поостана вкъщи, да съм покрай мама. Дори в събота вечер я взехме с нас на кино и тя беше много доволна. В Кърджали кино няма. От едната ми страна подсмърча тя, от другата-Снежка. Филмът беше много тъжен и много хубав и много истински и много вълнуващ. И снощният беше така. И днес и утре са такива.Една седмица хубаво кино, благодаря на Вселената, стига ми за цяла година и ако може да се появява по един такъв филм на три месеца дори. Ще съм благодарна. От стремглавите почивни дни-бух, в работните. Ама че кръговрат си е то. Само че почивните дни си зависят от мен, а работните - и от други хора и това е доста какафонично. Хич не обичам да ходя ден за ден на работа. Обичам да има хоризонт и видимост. Да се виждат платна. Да има усещане, че скоро ще се появи земя на хоризонта. Такива ми ти работи. Обичам екипажът да е вдъхновен. Айде ако не е вдъхновен, поне да е мотивиран и да си върши съвестно задълженията. Не да си влачи краката и да отбива номера. И да минават ден след ден. Дните да се броят от аванс до заплата и в обратен ред. Имах двама ръководители, които бяха невероятно мотивиращи. Говорила съм ви неведнъж за тях. Бяха школа за мен. Не знам дали времето ще се промени и отново ще е време на сърцати хора. Всъщност от тях винаги има нужда и те винаги се открояват сред другите и си личат и дърпат всички останали напред. Но тук, в наше село, скоро не съм срещала такива. Уви. В наше село хората са практични, улегнали, пресметливи, уравновесени, реалисти, не са по емоциите. Особености на местния пейзаж, се казва. Ний, придошлите отвън, наблюдаваме, анализираме и се ваксинираме против местните особености, някои от които са заразителни. Сакън! Може да съм неразбрана, но ми харесва да съм бяла врана. Ето и рима съчиних за добро утро! Днес ще погледам репетицията на Севилския и довечера ще ви пиша. Наистина е забележителен урок по характери тази опера. Много ярки, много динамични образи. Създадени са като по мярка за нашите солисти, има невероятно съвпадение на характера им като хора и образите, в които влизат. Това е чудесно, това наистина ме впечатлява! Ще ви разказвам А сега - право напред в понеделника. Може пък да се провидят платна на хоризонта - нейде. В чест на хоризонта, на очакването и на платната - реших, ще си сложа любимата моряшка жилетка. Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

6.02.2015 г.

Петъчни лигавщини заран

Добро утро, скъпи приятели! Днес е последният работен ден, трудно станах, събужда ме само майчинският дълг да направя закуска на бате Радо, защото когато си хапва е съсредоточен в това славно за всеки мъж дело и ме оставя да го мачкам, прегръщам и да се лигавя на воля, както казва самия той. Аз съм от лигавите майки, а моята собствена, дето сега спи в другата стая - е от сериозните. Все пак да ви кажа, тайно си мисля, че всяко човешко същество се стреми към топлината от пещерно време още и прегръщането и гушкането и начин да се и стоплиш. А и мен си ме влече. Мога да го изпиша на английски, но не мързи да превключа- те имат сладурска дума определяща човек"тачъбъл"-такъв един докосващ, дето обича да докосва, физически. Да прегръща, да ти се хвърля на врата. Леле, цяла прогноза ще стане от едно мое сутрешно лигавене....Бате Радо довечера ще ни закара с колата на МОЛа да гледаме филми от София филм фест. Ще закараме и мама, няма да я оставям да се съпротивлява. Тя се съпротивлява срещу моите странни книги, автори, дрехи /особено много/. Мислех, че ще се съпротивлява и срещу йога-та, но я прие единодушно, като видя че им действа добре на гърба. Да ви кажа, интересен човек е това моята майка-уж е 2/3 консерватор и 1/3 либерал, а тази 1/3 винаги ме удивлява, когато я прояви. Има забележителни постижения в рамките на своята 1/3. Бих ви препоръчала да прескочите до ПАРК МОЛ в тези дни и да си изберете поне един филм от кинопанорамата. Или да гледате актуалния сега филм за Стивън Хокинг, ние снощи успяхме да го гледаме със Снежка и Дани. Дори имаше сълзи и успокоение с по един малък коняк/уиски и няколко цигарки. Мале че филм, то покъртителна истинска история, то игра, то МУЗИКА...Филмите за безграничните човешки възможности винаги са разтърсващи. Този е сниман перфектно, в стил театрална пиеса, много близки планове, изящна камера. Не знам какъв кастинг трябва да проведеш, за да намериш такива артисти, толкова млади и така талантливи. Момчето в главната роля може да грабне ОСКАР под носа на моя любимец Бенедикт, макар че съм ЗА него, лично аз. Просто гласът му е омагьосващ. Заклевам ви днес, ако не сте го гледали - не изпускайте първия филм от София филм фест - СЪДИЛИЩЕТО-най-хубавият български филм за цялата демокрация дотук. И индийския, и руския, към когото имам силни очаквания. А сега - напред към последния работен ден и да ви мине бързо и съдържателно, като на кино! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

5.02.2015 г.

Информираността -дело лично и собствено

Добро утро!И така, измъкнах се, докато мама още не се е събудила и ви пиша. Да не вземете да изпуснете София филм фест в Стара Загора от утре до 10ти включително! То и това остава да направите...На крака идват филми, които не са желани иначе в наше село. Отдавна се каня да пиша да собствениците на кината в двата МОЛа да се смилят и покрай троловете, властелини, легенди за динозаври, седми син, осми грях, изтреблението на Земята, нашествието на извънземни, покрай робокопи и всякакви адски машини...докарат някой филм за душата, може да говори на френски, немски, датски и различен от английския език, на какъвто ще да говори, само да ми говори за душата. От време на време собствениците предугаждат моите намерения за бунт и току пуснат някой филм, ама все пак от рекламираните - за душата. В тези дни ще имате възможност да видите индийския "Кутия за храна". Който мисли, че прилича на блудкав сериал, няма да го убеждавам че не прилича-интернет е затова-пишеш в гугъл, четеш, избираш-дали да гледаш или не. Заради този филм се метнах в София да го гледам, на излизане подсмърчах и имах ненаситно желание да се обадя на приятел да споделя. И Петето го отнесе, защото имаше време за мен и да си говорим по телефона. Когато нещо много ми хареса, желанието ми да разкажа за него, да споделя с приятел - е много силно. Филм за самотата и за делничната любов - те имат вид на храна, на писмо, на грижа, на неизвестност, на тъга, на най-различни неща...Такива ми ти работи. Пак ще го гледам. Очертават ми се в програмата 7 филма, за които ще дам и пари. Безплатно нийде нема по света. После пак със сигурност ще чуя "Че кога е било, аз защо не съм разбрала?"-за киното. Това е любимия ми въпрос в наше село, за който извивам глави направо. Ще го напиша с дебели букви ИНФОРМИРАНОСТТА Е ДЕЛО ЛИЧНО, на всеки отделен човек. Тя е вътрешно продължение на ПОТРЕБНОСТТА. Имаш потребност-информиран си. Нямаш-все някой ти е крив, че не си информиран. Точно като "на крива ракета Космосът и е виновен". С този необятен Космос на Интернет и да не си информиран - е айде сега, моля ви се... Днес ще подслушвам репетиция в Операта, такъв хубав Фигаро си имаме, че направо нямам думи. Млад, хубав и талантлив. Бонбон. Ако ме питате за мама - тя вчера има среща с доктора, на когото вярва тук и смятам, че набелязаха добър план за справяне с болежките и. Спорен и усмихнат ден и хиляди Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

3.02.2015 г.

Сутрешни думи за еспресото

Добро утро! От прозореца на Синоптичната служба се вижда, как се събужда градът. Разбира се, че е мила гледка-като сънен човек, който търка очи. Но и с полуотворени очи намира пътя до кухнята и кафеварката. Като мен. На кого да прилича градът, на мен ще прилича, разбира се. Така неусетно започва моята история с кафето. Винаги съм била с ниско кръвно налягане, преди. Не знам дали е имало такова кафе като сега, по-скоро вкъщи никой не пиеше. Мама може би. Тя е удивително съчетание на консерватор и либерал с абсолютен усет и влечение към техническите новости. Но кафето със сигурност е било варено в джезве.Ичахме и някаква напредничава кафеварка за шварц, донесена от Русия. Обаче станах студентка в София и както казва тате-научих столичните мурафети веднага. Хем обикнах еспресото, хем и без захар. И досега имаме взаимна любов. Търсила съм го във всяка страна, където съм била. Дори в Индия и се намерихме на бензиностанция. В Турция също, там трудно го намерих. А в Америка-имах чувството че първите 20 дни съм спяла през цялото време. Отнийде еспресо-ни в къщите на домакините ми, ни в обществени места в този щат Айова. Но се появи книжарницата с име което няма да забравя - Барнс енд Ноубъл. И там първото еспресо, че и дабъл шотс /както казват американците/направо сърцето ми се разлюля. Та така, обичам си аз еспресото и не го давам/заменям за никакво и нищо друго на света кафе. Особено за нес-кафе, брррр-мама го обича. Сега съм заръчала на Надето да се снима с чашка кафе в Париж. И аз имам снимка оттам с кафе, че как иначе. И от Италия. Мале и това кафенце на крак във Венеция как разлюлява...Красота!!! Непременно днес да опитате хубаво кафе в красива чашка и с късметче. Непременно. И да е горчиво пробвайте-в моя чест. Сега усмивка и отивайте в делника-много поздрави от Синоптичната служба и мен!

2.02.2015 г.

Пак за детството и обичта

Добро утро във февруари вече! Просто не се усети, как се изтърколи този първи месец от годината и си замина и това е. Днешният ден е Сретение Господне, по православния календар. Денят, в който са занесли бебето Исус на 40 дни в храма, за да го кръстят - те посветят на Бога. Свят ден е значи. Иначе по светски го почитаме с разни смешки и зевзешки работи-нали му казваме и Петльовден. Историята и за това е интересна, тя е от турското робство.Чудя се за мъжете ли да пиша тази сутрин,не ми се навлиза в дебрите и много, много. А и напоследък като срещна истински представител на този човешки вид /не ментета/, ми иде да подскоча три пъти на едно място. Не знам, какъв мъж съм възпитала. Все пак момчето взема пример главно от бащата и от мъжете в живота си. Животът ще покаже, мъжът е мъж не на думи, а на дела. Надявам се бате Радо да гледа къща, деца и жена му да се чувства обичана.И да почита родителите си.Силно се надявам. От събота мама е у дома и бате Радо е особено грижовен към нея. Е да, бабите и дядовците са святи хора за едно дете. Хората, които те обичат без-условно. Обожават те. То и възрастните имаме нужда от такава обич. Точно тази обич, която съм чувствала от моята баба, ме пази в живота вече толкова много години, на колкото съм. Обичта запълва всички празнини, дупки и дефекти в теб, малки шупли, драскотини и те прави завършен човек, в смисъл на човек без липси. Обичта, получена в детството, остава за цял живот. Затова, скоро си говорехме с Яна, психолозите трябва да работят още с децата в детската градина. Те могат да поправят спомените на едно дете. Да не помни лошото, злото, обидите. Да помни светлото и доброто, да се обгражда с него, да го вижда навсякъде, където ходи. Да вижда обичта и доброто навсякъде. Това може да се учи и да се внуши, но от детството. Оттам започват добрините и злините в живота си. Хубав и свят понеделник, да ви върви и да се усмихвате и много добро да намерите днес! Поздрави от Синоптичната служба!