ВНИМАНИЕ! Нов адрес на блога Синоптични!

ОБЯВЛЕНИЕ На 24 юни списващата този блог Уляна Кьосева и довереното лице Снежана Маринова обявиха своя нов проект - сайт, намиращ се в пространството под името www.dolap.bg Там бяха "пренесени" част от Синоптичните прогнози и вече се пишат и публикуват новите. Търсете ни на новия адрес. Ще ни познаете по симпатичното лого. До нови срещи !

Предателството в новите форми на съвремието

Добро утро на Велики четвъртък!Този ден е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие, след което Христос признава пред своите ученици, че ще бъде предаден. Днес и във Велика събота се боядисват яйца. От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярват, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждат в яйцето символ на прераждането през пролетта.Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В много постановки на Операта има сценография с яйца. През 2014 г. гледах яйцеподобни фигури в "Пепеляшка" на Националната опера. Скоро се появи и фантасмагорично яйце в "Хофманови разкази" на Пловдивската опера. Днес цял ден целият Фейсбук ще бъде залят със снимки на току що боядисани яйца. Няма край човешкият стремеж за творчество-как да направи нещо по-красиво, по-изящно, да намери нови методи и средства. В хладилника ми има цели 4 яйца,които ще боядисам в червено. Има наблизо и спящо голямо дете, вече мъж -да направя кръст с яйцето на челото му. Интересно ми е, дали за майка ми и баща ми съм такава гледка - спящо дете. Дете. Въпреки че отдавна не съм. От понеделник насам в тези дни мисля за предателството. Минават ми различни мисли. Като например - предателство е да се обграждаш тясно с хора, които не са по-умни от теб, съзнателно да събираш и да вярваш на слухове, да се настройваш против някого, да игнорираш някого, защото не го разбираш и не свири "твоята мелодия", да нямаш търпимост към критиката, да нямаш търпимост към хората със собствено мнение...Ей такива ми ти работи. Предателство е да се затваряш в собствената си Тайна вечеря. Както си припомняме в тези дни - именно в нея стават предателствата, именно сред най-близките, тези, които си припознал като доверени лица. Сред най-близките. Сигурно за да боли още повече. Да умреш и да възкръснеш, но второто не е сигурно в наши дни. Хората винаги търсят близкото и познатото, вкопчват се един в друг, стават зависими един от друг. Смятат, че извън тесния кръг, навън-е бурно и опасно, че дебнат врагове. Не бих казала, че е точно така. Светът е едновременно много опасен и много безопасен. Зависи от настройките на ума и сърцето. Умът доста често подава неправилни сигнали, но сърцето доста често знае вярното и правилното за следване.Само дето шумовете са прекалено много, за да го чуем. И се оправдаваме с липса на време. Би ми се искало посланието в днешния ден да е - да гледаме света през очите на собственото си сърце и да позволим на света да влезе в нас като жизнерадостна тълпа. Не като малцина "верни" последователи с техните шептения на ухо. Светът е много хора, много от които с красиви сърца. Сърцати! Това е типажът, който днес особено остро е дефицитен. Така...Желая на всички ви Велик четвъртък и не се колебайте довечера да дойдете на Опера, защото "Тоска" ви очаква с пречистването, наречено музика. Ще забележите, как всеки основен герой в тази опера "влиза" в нея със своята музикална емблема, всеки път, когато се появи на сцената - зазвучава тя. Сякаш ви подава визитка в ръката си. Особено ясно е при лошия Скарпия - неговата музикална визитка е все едно в сегашно време Дарт Вейдър от Междузвездни войни. Абсолютно съвременно! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и хубав ден!

За какво са нужни принципите

Добро утро на Велика Сряда! В днешния ден Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. Днес е Денят на предателството. От сряда коленопреклоненията на молитвата не престават. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме. Ето, аз оставам всякаква набелязана за тази сутрин домакинска работа. Не искам умението ми да бъде отнето, не. Намерих си идеалния повод.Най-важна,винаги, е била радостта в сърцето. Виж, предателството е тема, която е много дълбока, широка, висока, необозрима. Не ми се захваща дори, защото съм го преживявала в някаква форма. И хич не е приятно. Хубаво е да имаш свойството да забравяш, както често става при мен. Но някак си предателството не се забравя. Прощава се, но не се забравя. Звучи леко архаично в днешния свят-то трябва да има големи чувства, за да има наранен от предателство. А къде ти, сега? Времето лети, не върви, а лети...просто хората изхвърчат от живота ти по разни причини...Плачеш над гробове. Имаш ли време да се замисляш, кой какво предателство е направил. Хората, освен това, са вече доста пластични, огъват се, изградени са някак си сякаш от друга материя. Къде ти едновремешните хора-скали, исполини духовно, на които да се опреш? Хората, които не се променят в твърдостта си и в принципите си-къде такива сега? Времето е друго. Хората,като тези споменати преди малко, са старомодни. Изглеждат като забравени вещи от миналото. Казваме им - неконсенсусни, неконвертируеми, антики...Постепенно споменът за тях ще отмира у поколенията. Отвреме навреме някоя литературна творба ще ги възкресява. Но децата ще знаят, че това са си все пак литературни герои. В "Железния светилник" например - тази Султана и нейните принципи. Трудно би могло да обясниш на младите, защо постъпва така с дъщеря си. Защо е толкова и по такъв начин принципна? Аз от друга страна се радвам, че времето и нравите се променят. Че отдавна жени сами си гледат децата, без да ги сочат с пръст като несемейни престъпници. Спомням си много добре в детството, как говореха зад гърба на една жена от квартала. Какво ли и е било на горката жена, как ли е гледала детето си сред толкова много лоши думи? Така...на Велика Сряда нека бъдем добри и неосъдителни, да помислим за принципите си - имаме ли ги, колко и какви от тях са ни останали в наличност и изправност, употребяваме ли ги, къде, вършат ли ни работа, защо сме се разделили с някои от тях доброволно...? И нека вярваме и не предаваме принципите си, защото предател има във всеки един от нас. Вътрешното предателство също е страшно. Колкото и трудно да е, принципите са онова, което ни напомня за чистите, яките, моралните хора на миналото, за нашите предци, които са променяли света. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която няма да пипне никаква домакинска работа днес, тайно ще бере здравец от една близка градинка и ще поздрави принципите си, от които изобщо и не възнамерява да се откаже!