135 години от повторното Освобождение на Стара Загора

Днес отбелязваме Повторното Освобождение на Стара Загора. Според исторически данни на 13 януари 1878 г. в Стара Загора влизат три полка гренадири, командвани от ген. А.П.Струков. В спомените си Атанас Илиев пише:"Ние стигнахме в Стара Загора след цели два месеца от повторното й освобождение и намерихме дори гражданите, колкото бяха останали живи и здрави, помирени с положението си. Какво е било по-рано слушахме само да ни се разказва." Минко Минев уточнява:" Излязох от Стара Загора на 17 юли 1877 г. като оставих градът здрав и цветущ и се върнах на 26 януари 1878 г. и заварих града, особено българските махали - пепелища". В "Летопис" на Иван Неделчев четем: На 11 януари 1878 г. в Ески джамия се отслужва молебен, на който присъства главнокомандващият руските освободителни войски Николай Николаевич. По същото време, пак в джамията, стават и първите сватби на завърналите се бежанци в родния град.”

Предишната година, На 19 юли, стар стил, 1877 г. Стара Загора е опожарена от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската Освободителна война. На 22 юли Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и освобождава града. На 23 юли ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в града. На 24 юли ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател П.Р.Славейков - организатор на първата гражданска власт в града.

На 29 юли херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд за превземането на града от турците. На 30 юли отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Но част от опълченците и казаците, се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август. В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подп. Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски, убитите са безчет. В старозагорската църква "Света троица" - в храма и двора са избити над хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците.

На 13 януари 1878 г. Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.

Възстановяването на града започва веднага след освобождението на България.
На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богороди полага символичния основен камък. Стара Загора се превръща в първия следосвобожденски град с модерен облик - с широки и прави улици и големи площади.