Вчера беше Денят на Синоптичката заплес с неплатен Интернет и прогноза нямаше, затова хората протестираха без ясни указания. Днес вече имам. И е различно. Денят влиза в стройни коловози, набрал сила на влак-светкавица. Нещата си идват на мястото, времето бързо се движи и дава всекиму неговото. Хората откриха таланта си да се бунтуват. Това също е талант, има нации - пример като френската. Времето напоследък наистина е много творческо. Всеки намира някакво приказно занимание. Снощи си говорехме със съседа, как разкрасява обувките на детето си с брокат. Здрави обувки, но ги прави още по-искрящи и то се радва. Различно е от другите. Няма по-хубаво от това, едно дете да се радва. А един възрастен да се занимава с творчество като дете.
"Да живееш във време на промени дано", казвали древните китайци почти като поличба. Ето ни на - в такова време! Вчера Апостолът е бил щастлив сигурно, да види народът навън. Той не се е борил за време свои да потискат свои, а за време в което всички са равни и призвани да създават и да дават най-доброто от себе си.
Иначе мили мои, Синоптичката казва, че небето е обезпокоително вече няколко сутрини, но никой май не реагира от тези, здраво стъпилите и ходещите с власт по земята. Затова се бунтуват хората - и заради неназованите причини и причинители. Още не се знае подпалвачът на Операта, нито причинителят на това постоянно замърсяване на въздуха тук. Затова ще са всички навън.
Неизказано не бива да има. Твърде кратко сме тук...Твърде за малко. И малко останахме.
Затова днес ви искам горди, ведри, непримирими, с милиони идеи за добро и красота! Изваждате най-щуравата си дреха и я обличате с кеф /аз в подкрепа ще си сложа леопардовите ботуши/. Нека сме цветни и луди. Пролетта идва. Да ни намери на улиците!
Няма коментари:
Публикуване на коментар