Петък от мъглите в нас

Много е опушено утрото на този петък....То кофти работа като гледка. Радват ме само гаргароните, които свободно си кацат на терасата и си закусват. Преди грабваха трохичките с човка и отлитаха, страх ги беше. Сега са спокойни, няма врагове на терасата на Синоптичната служба. Гледам някое от децата е оставило цяла филия навън, ще им проведа инструктаж довечера. Мънинките душици хапват мънинки трошици, филиите са за нас, великаните /в очите на гаргароните/. Великани с малко мозък, щом си причиняваме разнообразни щети един на друг. Не казвам, че всинца можем да се обичаме един друг, но ме боли за небето. То е свещена територия отвън. Толкова свещена, колкото тази вътре в нас. Всъщност не може да се сравнява...
Чувствам се отговорна за него, все пак от 8-я етаж съм много близо. В месеците, когато не можех да излизам вън, си общувахме повече. Сега го поглеждам сутрин и вечер като се прибера. Тази сутрин е като болно от грип, милото. Не знам какви вълшебни сиропи и прахчета и в какъв ред да му се дават, ще се консултирам със специалисти.
Понякога си мисля, че то отразява мъглата и безпътицата в нас самите. Попива я и прилича на нея. Дали затова тази сутрин е такова? Не изглежда добре.
Единствената ми препоръка за този ден е да засилим цветовете, да си облечем най-ярките и несъчетаеми. Петък е и шефовете няма да забележат особено. Аз лично си имам едно розово, дето винаги ме спасява. Индийското розово - Цветът на щастието. Желая ви лек и спорен петък!