Да сте намирали един вторник някъде?!

Вчера не съм писала?! Че какво съм правила сутринта, не знам. Губи ми се един ден. Някъде да сте го срещали? Вчерашният ден завърши с усещането за пълна немощ в мен. Заспах без капка сила. И друг път ми се е случвало - все едно само обвивката е останала, силата отвътре е няма, изтекла е някъде...
Броим го изтекъл някъде вчерашният ден и продължаваме напред. Днес ни чакат нови дела. Необикновени дела. За първи път. Такива ги обичам. Те плашат и очароват едновременно.
Ще бъде интересен днешният 17 април, усещам във въздуха. Ухае ми на сценичен тънък прах, боя на нови декори, на деца...Ще има изненада, но засега - Заключ.
Другото е, че изненадите са на всеки ъгъл и от всеки прозорец. Пролетта минава едновременно тихо и бурно и прави чудеса. Вчера фуча, днес е добра. Тазгодишният април е невероятно музикално произведение и борба на противоположностите. Не мога да му свикна, очаквах да е по-добър. Хубавото е, че е по силите ни да го променим отвътре навън. Ние да сме други - топли, творчески, търпеливи, топло-даващи...
Днес не само защото Фигаро се задава на хоризонта на сцената, а по принцип - може да се замислите за нова прическа или цвят на косата. Аз вече си харесах цвят за лятото и скоро ще го реализирам. Засега още си се само-представям.
Хубав ден и да сте готини!