Добро утро! Днес в Синоптичната служба е предпразнично. Усещането за празник идва от различни поводи - Световната клюкарка Уикипедия каза, че през 2010 година на днешната дата е бил Великден за православната и за католическата църква едновременно. Помня го, беше чудно съвпадение. Второ - утре ще имаме рожден ден на Бате Радо /моето хубаво момче/ и днес ще да мислим подаръци и изненади. Той е такава спокойна гемия по въпроса. Никаква суета на деня и дори на празника не може да го трогне. Трето - днес било празник на българските психолози, значи на Яна и на Катя, което много ме радва и ми дава повод отново да им пиша, че ги обичам.
Та по тези предпразнични поводи първо ще почерпя гаргите и гълъбите с трохите от любимия им хляб от лимец. Те вече се навъртат да видят, закусвалнята днес ще работи ли, защото не всеки ден е отворена.
През прозореца се вижда драматично небе с просветляващи краища над хълмовете на Аязмото. Вече нищо не може да спре пролетното ми настроение и ще се нагиздя и днес, нищо че студът не иска да си отива.
А и празници идат...Харесва ми и ще взема всеки ден да отбелязвам като празник. За утре съм го намислила даже. Защото наистина всеки ден е празник. Когато си минал през изпитания, го усещаш много силно, остро, но сладостно.
Желая ви днес хубав ден и да направите внезапен подарък някому, наистина да видиш как очите се разширяват от кеф насреща ти - е голям кеф!!!!
Поздрави и успехи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар