Добро утро и честит празник на именниците днес - Йордан и прозводни! Снощи отбелязахме един пред-Йордан, тази вечер почивка, утре - на Иван. Нямат край софрите и седенките, но името си е много важен знак за човека и требе да се тачи. Снощи май имах сън в тази посока, но не си спомням ясно. /Сънищата също се объркват в мъглата, която е от няколко дни над Стара Загора/.
Днешният ден е работен, но и празничен, така че ще е полу-работен. Ритуалът за Йордановден на езерото винаги е бил един от любимите ми, особено в частта с освещаването на бойните знамена - много ми е вълнуваща. Преди идваха и полицаи с коне и гледката беше много достолепна и древна, но го няма вече този отряд в Стара Загора.
Снощи си направих мълчана вода и пих сутринта от нея. Наистина изглеждаше сякаш са я обикаляли самодиви, въпреки че беше покрита - имаше някакви прашинки в нея и други там потайности. Надявам се пожеланото да се сбъдне, защото е съкровено. Изобщо днешния ден ми дава повод да напиша няколко думи за водата, за която не се сещаме, защото ни е като въздуха. Откакто се върнах от Индия преди май 7 години беше, всеки път, ама наистина всеки път, пия ли вода от чешмата, и се радвам вътрешно като дете. Защото и представа си нямаме повечето хора тук, какво е да не можеш да пиеш вода направо от чешмата. Да те учат да пиеш вода от бутилка, която задължително да е херметизирана и каже "пук" като я отвориш, а ако може директно да изливаш водата в гърлото, без устните да докосват бутилката. Така наистина пият вода всички индийци. Аз не успях да се науча.
Така че да благодарим на водата по тези места и да сме благодарни на мястото, в което живеем за водата, която имаме. Днес може да сложите нещо синичко, така и така за водата писах досега.
И да ви върви по вода и да поздравите именниците, които познавате! Честито Богоявление!
Няма коментари:
Публикуване на коментар