Сряда - мека и лирична

Добро утро, скъпи приятели! Тази сутрин за мен е от сутрините, в които се събуждам с главоболие. Много неприятна работа една такава. И понеже не обичам физическата болка във всяко едно направление - моментално пих хап и чакам да ми мине...
Утрото днес е особено красиво. А снощи луната беше особено артистична - зад едни нарисувани като за сцената на Операта облаци. В днешната сряда ни очакват благи и женствени дела за вършене, да - дори и мъжете, защо не. Не се очаква да хукват за подаръци за Свети Валентин /не се и отрича, разбира се/, но винаги внезапният жест на нежност без повод е много по-затрогващ, отколкото обязаности по календара. В календара на сърцето всеки ден е празник.
Лично аз днес планирам кратко разкрасяване в обедната почивка - много незабележимо с невъоръжено око, но пък един час чист женски кеф. И въобще не  в чест на Свети Валентин, а вдъхновена от едни красиви думи на Одри Хепбърн. В нейна чест ще си потърся и ще дам и повече пари, но за неизтриваемо, скъпо и трайно червило. Ами че да...
Не забравяйте, че днес в Художествената галерия се открива голяма изложба и винаги ми е много хубаво да слушам Марин Добрев да говори. Почти не познавам друг сладкодумник като него, това е голям талант - да говориш дълго, добре, красиво и умно.
Снощи в Операта моя позната каза: Като гледам тази вечер, си мисля, че има надежда - театърът е пълен с ученици, и в Операта има много хора...Дано да има надежда. То е обратното на натиска на дивашки грозното, безпринципното и рязко нагло просташкото, което ни залива като помия откъм политика. Да се стремиш към залите на изкуството е да търсиш малко почивка за душата, ушите и очите.
Днес ви желая спорен и лиричен ден, да носите розово и да мислите в ярко жълто!