По туристическата пътека на четвъртъка

Добро утро в този леко мрачен четвъртък! Май колегите-синоптици са казали, че днес ще е студен ден. А аз все се надявам зад някой ъгъл да се покаже слънцето. Вчера беше така, макар че сутрин рано е хладно и намръщено.
Седмицата се кани да попривършва-нито само добра, нито само лоша, както обикновено са нещата в живота. Във всеки случай почна с настроение и се надявам да завърши добре. Още повече че за мен ще е на планина, дето не съм ходила от лятото на миналата година. На планина с кола де, но все ще има време за разходки наоколо. Понеже не е като да лежиш по плажа, планината винаги малко ме е притеснявала. Тя иска ходене, катерене, спускане надолу, аз винаги съм последна, винаги се тътря и бавя, снимам, местя камъни, радвам се на мъхове и китки...Докато другите напредват като машини напред и покоряват собственото си време и разни там върхове. Така стана и миналата година, когато стигнах заслона на Мусала и заседнах там. Нещо не се престраших за последната крива права нагоре. Разбира се, че пазех раниците на другите, ама не е от това. Може би знам от какво е, но не ми се признава и не ща да се укорявам. Та планината не е еднозначна красота за мен, тя ме предизвиква, а аз не обичам общо взето напоследък такива неща. Освен това по някакъв магичен начин те кара да се виждаш като в огледало - от небето ли е, от реките ли, от върховете ли - което не всеки и не винаги иска. Защото показва бръчките и в душата. С Ники Георгиев много можем да си говорим за планината, той вероятно ще ми поправи мисленето, както ме поправя на йога. И ще му призная, че е прав. Но пред себе си не знам дали ще си го призная.
Както и да е, днес също немалко върхове за покоряване чакат. Разни дребни задачки, които вчера с пределна концентрация отхвърлих, пак са се наредили на върволица. По туристическата пътека на деня. Ще ги видя до заслона ли ще ги докарам или до върха...Слагайте нещо удобно днес за дълго вървене, нещо топло, а в края на деня - може и нещо пивко и айде в четвъртъка!
Спорен ден!