Сряда -Малки балеринки в дъжда

Добро утро, скъпи приятели! Днес е мъгливо, сиво, мрачновато над Стара Загора, вали и потропва в улуците на блока ни, който не е точно панелен, а е с пакетоповдигащи конструкции, моля ви се. Безумни архитектурни решения за натъпкването на възможно най-много хора на възможно най-малко място са тези апартаменти в нашите класически соц-блокове. Колкото и да го правиш да изглежда на дом, някак си не става, защото е създаден за друго - за обитаване. Не за дом. Добре поне, че съм живяла в дом с градина и потайни ъгли за нашите игри, цветя, лятна кухня - че да знам, какво е. Можеше и да не знам, да бъдем оптимисти.
През прозореца на 8-ия етаж се вижда събуждащата се градска джунгла. Когато е лошо, времето изглежда мързеливо, лениво и провлачено. Обаче не е така, наблюдавам го и себе си в него в последните години. Изключително бърз ритъм поддържа това време, на моменти /напоследък по-често/ свят ми се завива от неговата скорост. От скоростта, с която се сменят събития, хора, задачи, тичам, ходя, нося, избирам, купувам, мисля и веднага действам, защото ще забравя, идват следващите задачи за изпълнение. Дали с вас е така? Този бърз, шеметен ритъм...Един месец не се изтъркулва, той просто пада като узряла светкавично круша на земята и след него следващият светкавично се изпълва с теми, съдържание и бърз ритъм - готов да тупне на земята и той аха-аха, все едно за броени минути. Как да ми остане време за четене или гледане на филми? Не остава в последно време...Надявам се на дните на морето, под чадъра, на стола за четене на книги на плажа...
Освен това пролетният кипеж усилва културния живот в наше село и толкова много има да се види и да се ходи, че ...направо свят да ти се завие от култура. Плюс служебните задължение в този план- по трудов договор и длъжностна характеристика. Дай ми да броя балеринки тези дни, да ги снимам и да им се радвам от залата...Не че някой ме кара да го правя.
Не знам с кое съм по-горда, че в събота Операта на Стара Загора ще е в НДК или че на 20 май на сцената и ще танцуват малки балеринки /една моя идея и мечта, която най-накрая ще види бял свят!/. Децата озариха всеки квадратен метър от огромната сграда - с усмивките си, с малките пъргави крачета и грациозните ръце... Разпериха розови чадърчета с Барби и Уинкс на излизане от репетициите в дъжда навън, имаха търпение да повтарят едно и също движение безброй пъти,  стреснаха се и се отпуснаха после от огромната за техните размери сцена....
Ей такива ми ти неща правят сивия и валежен ден незабравим! За днес дрескода е райе - както го разположите най- добре. Аз имам една риза тип мъжка и си я нося с кеф. Райето ме прави бойна, а китките и ярките цветове - една такава романтична, като божур в градина.
Хубав и незабравим ден!
https://www.youtube.com/watch?v=8SIiGjwREcY