Петък - по дънки, с дързост и красота

Добро утро в петък! За края на работната седмица небето ни поднася тази сутрин една картина с облаци и различни видове синьо и сиво. Разбира се, побързах да я снимам, защото ще отлети. Сега, някъде 30 минути по-късно, е съвсем друга. Съвсем, съвсем...
Струва ми се, че днешният ден ще бъде бързопроменящ се - почти на всеки половин час. За тялото и сърцето не е лесно - да преминаваш през различни състояния. Но е абсолютно обновяващо органите. Може би докарва бръчки, но чудесното на Европата /особено в Източната и част/е, че остаряваме абсолютно нормално. За разлика от Америката, където хората живеят по правила, много вълнения си спестяват и са на външен вид едни консервирани, като запечатани с восък, лица и тела, на които не можеш да определиш годините. Че кой е този, дето иска вечен живот?! Важното е да е хубав, променящ се, предизвикателен, дързък, учуден, весел /доколкото може и си го направим, разбира се/...
Като написах "доколкото можем" и се сетих за изречение, което ми хареса, а изгубих нейде из Фейсбука. Беше от рода, че животът ни е това, което сме имали куража да си поискаме. Имали куража - там е цялата работа в работата....С нарастването на годините на куража пречи разума, преживяното, скептицизма и цинизма, окопаването в сигурното, прогнозирането и пресмятането какво губим и печелим - когато и ако -и такива ми ти разни работи....Това младостта го няма в архива си още. Поне не толкова оцветено от възрастов песимизъм. Поне чисти пресмятания и рязко плащане на сметката е при младостта - тя има сили и има кураж.
Едно време в доста ранна младост имах изпитана рецепта за лекуване на разбито сърце - мое собствено производство. Абсолютна разработка, но не я казвам публично. Работи обаче само в този период - с нарастването на годините на човек не съм сигурна, че е ефективна. И за нея трябва кураж, който както споменях, намалява с годините.
...Определено философско е небето тази сутрин, затова така се отвях. Петък е да приключим със започнатите дела и да се погрижим за сърцето и тялото - да ги отведем на нови места в почивните дни. Днес е ден да сложим дънките, определено. Никой няма да се разсърди на работното място, особено ако не е задължителна униформата. Едно от нещата, които много харесвам на днешното време е възможността да се носиш младежки и свежарски на каквито и години да си. Естествено, не и като вдетинен, разбира се. Да живеят дънките и спортния вид, който ни прави готини!
Хубав петък и суперски почивни дни!