Соц та соц - и във ВИП Брадъра даже

Добро утро!Небето е с такава гъстота, че ще потече направо- като течна сметана. И сиво, сиво, сиво. Снощи Биг Брадър почна в голем дъжд в столицата. Вас лъжа, мен истина - гледах ги как пристигат персоните. Не по мой избор де. Вкъщи решиха, че им е интересно. Че май и на мен ми стана такова. Не мога да спра това сравнение, то ми излиза изпод клавишите. За сценографът Борис Стойнов нямаше из интернет нито ред, никакво интервю. Създаде спектакли за световни сцени. За снощните ВИПаджии - пълно с истории, дето да бутнеш. Таз принцеса, оназ самоизградила се бизнес-дама, мъжкар, момче от народа, хайлайф величие... Новите герои на деня. Не че не са интересни хора, но пресищането с тях е вече свръх. У медиите се изгуби чувството да търсят интересните хора, незабележимите, тези, които са като спойката между елементите на една сграда - вар или там какво се слагаше между тухлите, да ги държи една за друга. Хората, крепежни елементи. Хора-сглобки. Не само пирони, винтчета и болтчета. Те са хората-конструкция. Те държат изправена една сграда - разбирайте го в преносния смисъл, разбира се. Няма рефлекс в медиите към такива, към нови лица, нови истории, нови мелодии. Всичко е добре известно и само се разпределя в различни кутии. Снощи говорих на Жени за соц-а и че прекаляваме с ползването на неговата стилистика в сегашното време. Колкото съдби-толкова и соц, бих казала аз. Не са всички репресирани и подслушвани и викани в МВР. Айде моля ви се, и сега не е по-добре. Да те оставят без работа по политически причини, какво е? Демокрация ли? Та моят соц е мирен, тих и кротък. Нямаше нищо, но и нищо не ми е трябвало. Няма - не искаш. Игри до захлас навън. Здраво учене и респект от учителите. Дисциплина в училище. Бригади лятото - това е не само труд, това е принос към държавата, защото бригадите не са платени. Полагаш труд в полза на обществото. Разни там тимуровски команди се казваха май - лятото четяхме книги, плевяхме градинките, помагахме на възрастни хора из махалата. Имаше кръжоци не само по литература и биология /научих се да меря кръвно/, но и по бродерия /имам шити няколко покривки за чеиз/, правехме кукли с народни носии и такива ми ти разни....На лагерите през лятото нямаше топла вода, никой и не забелязваше това, защото нямаше сравнение. Но беше безкрайно весело и нямаше физиономии, изкривени от скука и претенции, каквито виждам у сегашните деца и подрастващи. Малко, семпло, скромно, без сравнение. Без изкушения. Без недоволство и вечни стремежи за още и още. С уважение към това, което имаш. Салонът на Операта е бил пълен с ученици. Задължително посещение. На едни операта им опротивяла, защото е задължително. А други открили нов свят. Аз съм ЗА задължителното. То е като дисциплината - после ти става самодисциплина. Та така...няма да продължавам, защото ще се увлека, а не съм още старчески умилителна към миналото. Не съм и яростна, обаче. Както повечето са. Миналото ми си ми е безценно. Днес е вторник и ви пожелавам спокоен и хубав ден, да се радвате и на дъжда и на облаците и на всяко движение в природата и във вас! Карирана ризка и работните дънки и смело напред! Поздрави от Синоптичната служба!