Идва петък, провижда се края на седмицата

Добро утро! Приближаваме се към края на седмицата, какво облекчение. Беше страстна седмица. Премиери в Операта, в театъра, в Кукления. Горките хора им взехме акъла с толкоз култура. Те са едни и същи, ходейки и на трите места. В Операта идват само някои заклети почитатели, които различавам сред останалите. Оперната публика изчезва, възрастна е, младите не напират със страст да я заместят и няма как да я заместят. Вече младата публика са моите връстници и около 50-те. Между 40 и 50 години, ако можем да се наречем млади. Това са хора, изгледали децата си, които могат да остават вечерно време сами и да не се викат баби и бавачки да ги гледат. Един вид съзнанието ни е спокойно откъм техническата поддръжка. И остава повече свободно пространство за духа. Това поколение обича хубавата музика по принцип. То ходи на всякакви изяви на хубавата музика. Различава я сред нехубавата. Търси я съвсем съзнателно и като я намери - се обновява с нея. Хубавата музика сега е на много места, слава Богу! Имаме силен джаз, дори и поп-изпълнители, напоследък има и доста добри гневни рапъри. Талантливи хора сме по тези ширини, само дето не умеем да продаваме културата си. Колкото и грубо да звучи. Комшиите румънци са пример за успешно нашествие из световните музикални канали и класации. Албанците и те взеха да напират. За мен най-дефицитни в днешно време в света на музиката са мениджърите, продуценти, агенти и тем подобен бизнес и режисьорите /специално в Операта/, защото трябва да имаш и музикално образование. Когато посрещнахме вчерашния Международен ден на музиката на маса в полунощ пожелах на колегите си да не отказват децата си от музиката, да ги насърчават. По-лесно става в къща, в която има пиано. Техните деца ще прекрачат първи този свят и повечето ще останат в него. Другите ще се опитат, ще прекрачат и малцина ще останат. И пак ще е добре. Когато си добър в нещо, каквото и да било, ти си търсен. Щом си търсен, няма да умреш от глад и музикант гладен няма. Така...днес ми е по-разтоварено и по-оптимистично. Само този ден и утре и скачаме в почивните дни, и ще си дочета книгата и ще изгледам поне един от филмите, които съм изтеглила и си чакат реда. Най ми е криво, че нямам време за четене, вечер ми е уморено и бързо заспивам. Днес дрескодът ще е червено и черно, а усмивката - задължителна! Приятен и спорен ден!