Последният октомврийски понеделник

Добро утро,скъпи приятели! Синоптичката се върна със заредени батерии от родния край и няма търпение да ви разкаже, колко хубаво беше. Не че не ви разказвах цялата седмица, преди да тръгна...Пътувах в порой, в Хасково прегазих едно море, за да стигна до Автогарата, където ме чакаше автобусчето. Дъждът беше спрял в Кърджали и се разходих до вкъщи, защото и багажът ми не беше много този път. Надето така хареса якето-подарък, че отиде на училище с него още в петък. Малък Георги моментално си изяде желираните бонбони и шоколадът от леля Ули. Тате одобри подаръка и усмивката в него. Майка моментално ме нахрани, преброи колко цигари пуша /срамота!/, че съм гримирана /това добре!/, че съм с шлиферче /студено бе,мама!/, че чантата ми е нова /непрекъснато купуваш ненужни неща!/ и проведе кратък, но съдържателен разпит за останалите вкъщи и надалеч. После имаше красив петък с есенна разходка със Зинка, студена събота /но пък избрахме на тате топли боти/ и хубава съботна вечер с Петето, Зинка и Минчето. Неделя и чай с братовчедките Весето и Марианка. Едно много съдържателно кафепиене с любимата ми леля Мати и крилата сентенция от нея, която вече си повтарям като желание към Вселената често.Едно класическо заключение на мама, която пак каза историческа фраза: "Ама какъв е този Фейсбук, какво си разправяш живота, може ли такива работи, голяма жена си...!!!" Изобщо красив живот е това моето в родния край. Смятам да го практикувам на всеки два месеца по веднъж. Внезапно и рязко тръгване там, където ми е хубаво. Не можеш да спреш сърцето, нито да му казваш какво да прави. То само си хваща пътя там, където иска. Последната октомврийска седмица започна с милостиво сменен час и малко повече поспиване, да и благодарим! Да е все така милостиво времето към нас и да ни пусне и малко слънчице. По тези ширини си обичаме слънчицето и ни липсва, като го няма. Другите европейци може и да са свикнали на мрачно време, те си знаят начина да го компенсират с друг вид слънчевост в сърцата. Надявам се тази седмица да е спокойна и светла и добра, както е и вътрешният ми мир, уталожен в родния край. Беше се много завихрил в последните дни, сега е добре. Пухкав понеделник и се стягайте отсега за петъка - иде "Турандот" в нашата Опера, а то не бива да се изпуска. Дори и да сте го гледали. Гледането е едно, слушането друго. Слушането на тази музика е лечение, терапия, хапче с мощен заряд енергия, сиропче против температура, крем против болки в ставите - всичко в едно. Може да пробвате, ако мислите че нещо си фантазирам. С един билет - лечение на много болки. Поздрави от Синоптичната служба и спорен понеделник ви желая!