За рождения ден на една невероятна жена

Добро утро! Мисля да спирам с политиката и изборите. Да се усмиря, макар че е трудно. В такива времена изведнъж журнализмът в мен рипва на крака /обикновено полегнал в последните години/ и развява знамена. За тези, които ми казват че съм хаплива и критична е следното - журнализмът държи журналистите винаги в опозиция на тези, които са на власт. За да не се самозабравят. За да не се самоизолират във величието си и в обкръжение на хора, които главно ги славословят. За да си държат очите отворени, а не с паднали клепачи от самодоволство. За да не очакват само похвали, разбира се не само и критикити. За да си държат чувството за хумор наострено, защото в политиката то странно се изгубва нейде. И тези, които я упражняват стават едни сериозни, отговорни и строги - милите, понесли са на плещите си цялото бреме за целия град и държава. Мъчат се, трепят се, изнемогват от работа и пак - признателност никаква. А, и последно - да не забравят, че признателност НЯМА. По принцип и изобщо. Така...Докато тоз журнализъм се беше изправил на крака в мен и развял байраци, съм пропуснала нещо много важно. Йонито горе, в Онзи, по-хубавия свят е имала рожден ден, станала е на 6 октомври на 50 години. Ако там горе животът продължава земния живот, значи е имало скромно парти с приятели-ангели като Йони и вечерта небесна дискотека с караоки, пак неколцина приятелки. Хубаво ми е дори само да си мисля за нея. Тя наистина беше пример за достоен човек. Всяка смяна на правителства минаваше покрай полицията във вид на нов началник. И Йонито се тревожеше - нормално е, дали ще остане на работа. Тя беше толкова категоричен професионалист и светъл, топъл, обединяващ човек - че никой началник не си позволи да я премести нийде другаде. Йонито не беше просто говорител на полицията. Тя и беше хубавото лице, в което хората се оглеждат, на което вярват. Не че няма друго лице - на разследвания, разпити и тн. Но хората вярваха на хубавото, компетентно лице, което на всичкото отгоре носеше със себе си много светла емоция. Тя просто си искреше от нея. Нормално е да беше съобщавала новините с равен, професионален глас, но Йонито не ги можеше тези неща. Тя обичаше работата си и колегите си от полицията. И те го знаеха. Обичаше даже и медиите, грижеше се за тях, нещо за което я упреквах понякога. Представям си такива хора като Йони във властта. В Народното събрание. В разни комисии, които правят закони и постановления. Ами то тогава ше направим рая. Не знам защо политиката естествено отблъсква от себе си хората с морал и съвест...Не съм си дала още отговор на този въпрос. Сигурно защото те са извън партийната дисциплина. А в партиите се закрепят главно хора със съмнителни качества на личности и професионалисти. Сигурно, не знам. Но се радвам, че съм познавала Йонка Георгиева. Сега тя се познава сигурно с Боби Стойнов /така обичаше театъра и изкуството Йони../, познава се с художниците, поетите, артистите, преводачите, които заминаха в По-хубавия свят. Мисля че е направила там АРТ клуб, който се слави с известност по целите ангелски вселения. И че в него е привлякла дори и полицаи - да четат откъси от книги, да пишат стихове, да съчиняват музика. Неща, които са искали да правят приживе, но не са успели... ...Днес е сряда, както и казват "женски ден" и пиша за една необикновена жена, която съм имала честта да познавам. Добра е била съдбата към мен, щом ме е срещнала с Йони. В нейна чест днес ще си сложа рокля, на Йони много и отиваха роклите, тя беше самата елегантност и като фигура и като тоалети. Желая ви спокоен и усмихнат и щедър ден! Поздрави от Синоптичната служба!