Писмо до Дядо Коледа №5

Мили Дядо Коледа, вчера беше именния ти ден - нали си Свети Николай - и не те безпокоих с писма. Надявам се, че си празнувал добре, аз също празнувах с приятел, в къщата ми влязоха макар и за малко, прекрасни хора и изобщо денят беше добър. И започна добре също, успях да бъда с детето бате Радо в един от храмовете на местната търговия и свършихме добри дела. Понеже рядко ми се случва да съм добра майка, което с порастването на децата се изразява с наличието на пари /голямо УВИ, но е така/, в това ми писмо аз и разбира се, доста още хора, ще те помолим за - достатъчно пари. Не много, не изобилие, а достатъчно. Лично аз - да имам в себе си за всеки ден толкова, че да ми стигат за една пилешка супа наобяд, една йога вечер /не всяка вечер де/, едно шоколадче /да изям тайно и от себе си/, един банан /за добро настроение/. Седмично - да мога да купя и сготвя интересни манджи и всички да си оближат пръстите, да ида на кино. Месечно - да си купя книга /няма да прекалявам, вярно е, че има и библиотеки/, да ида някъде на екскурзийка, да ида при мама и тате, да им занеса подаръчета, да се зарадват, особено тате много обича подаръци /аз на него приличам и по това/. И такива ми ти работи, да не се отплесвам по дребнотемия, да обясня по същество, защо ти пишем за достатъчно пари. Защото ако са извън достатъчното, ще почнем да искаме още и още и още. Ще искаме много още. Тези, които искат още и повече - вече губят смисъла, защо са им. Хората с много пари са същества от друг свят. Когато съм искала да осъществя контакт с тях с цел да поискам пари за разни каузи - съм получавала само отказ и ...болка. Хората, които имат -имат, защото събират, прибират, трупат...А не защото дават, даряват, подаряват. Вероятно такива са законите на Вселената, Дядо Коледа, не искам да се бъркам в тях. Само искам да ти разкажа. Веднъж поисках 200 лв, за да поканим в Операта деца от социалните домове на представление, да им купим билети. Получих отказ с аргументацията, че това е "еднократен акт, който не води до трайни резултати" и предложение да сложим прозрачни касички в офисите на въпросния бизнес - да се събират пари. Може би ден-два по-късно собствениците се появиха на снимки в далечен континент като щастливи туристи сред местните хлапета, за екзотика. Как да поискам от Вселената много пари?!...Ако имам достатъчно, ще имам и да си мушна и левчета в кутията в църквата. Така, както баба ме е учила - дай от сърце някой лев от тези, които имаш, за да имаш винаги в себе си. Тя го каза за първия ми хонорар преди доста години. Неслучайно църквата въвежда "десятъка" - да отделиш 10% от парите, които имаш и си спечелил и да ги дадеш, да ги дариш. Без да питаш къде и за какво отиват. Десятъкът може да е във вид на доброволен труд. Затова на Запад толкова държат децата да полагат обществен труд- в полза на другите и това да бъде описано в биографиите им. Да участват в благотворителност, да дават. Дядо Коледа, почнах с такава конкретна молба, а се отнесох във философски размишления. Но то е, защото по-умни от мен казват, че парите са философска категория. Като те моля за достатъчно пари, те моля и за работа - за тези, които търсят работа. Стоях без работа половин година, вече знам каква болка е и как се чувства безполезен човек и колко отказа среща и как се губи кураж и вяра - в себе си и в Света. За допълнителна работа също бих искала да помоля - за мен и на тези, на които доходите не им достигат. Съгласна съм да крада от почивката и от съня си, няма проблем. И на богатите им дай, Дядо Коледа, аз нямам нищо против тях. Някои са истински щедри хора, макар и малцина. На щедрите богати - нека имат изобилие! На тях не им трябва аргументация, защо и за какво дават пари - аргументацията са сърцата им. Дядо Коледа, ние ти пишем за достатъчно, пък ти отсъди и раздай - според волята на Вселената, според както сме заслужили. Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!