Смешен петък, смешен такъв един

Добро утро! Нима наистина вече е петък? Дойде като едно примигване-искам да кажа бързо. Хубаво усещане носи петък, защото идват почивни дни. А почивните дни означават за мен време за четене. И времето и четенето много ми липсват. Късно вечер да чета не ми се удава и това е. Снощи след голямото кискане, което си е голяма емоция, като след всяка голяма емоция-не успях да заспя бързо. Защото смехът разтоварва. Значи не съм била уморена. Хората търсят да се смеят, определено. Залата беше добре пълна. Ако цял ден си стискал зъби заради некадърни началства и подмолни колеги - вечер ти се иска да се посмееш и повеселиш. Не стига, че началства и колеги, ами и ако имаш деца на различни възрасти, особено в най-сърдитата-юношеството, как няма да търсиш забавление и смях...Специалистите и курсовете по смехотерапия стават все повече. Вижте само по улиците, да виждате усмихнат човек? Толкова сме сериозни и някак тъжни хора. Замислени, отнесени в своя си свят, угрижени. Да, угрижени е точната дума. Нормално е да искаш вечер да се поразтовариш, смеейки се в салона. През деня търсиш хората, които имат все пак някакво чувство за хумор-те привличат като с магнит, хубаво ти е с тях. Едно време, като работех в Общината, бях стигнала до извода, че мъжете /по наблюдения на тези във властта/ приемат сериозно жените, които са два вида 1.могат да ги разсмеят или 2.носят или добре управляват пари. Чудех се в момента дали към първото да прибавя секса, но си мисля че няма смисъл, сексът върви и с двете и е по подразбиране. И досега твърдя, че съм права. Моите умения повече са по точка 1. Да разсмееш, значи да разтовариш някого от грижите му поне за малко. Дори и за минути да е. При мен хумористичното е водещото като родител, иначе няма как да можеш да се справиш само със сериозност. Представете си хипотетично човекът Х и битието му - работата му и възнаграждението не е това, което е искал, нито началникът му, нито жена му, чувства се сякаш живее чужд живот. Смехът е да се почувстваш добре в своя си живот. Да го почувстваш, че ти е по мярка. Че може и да ти е хубаво в него. Че може да ти стои като шит по мярка, а не като конфекция купена от разпродажба или от втора употреба. Така....Добре се получи прогнозата като за петък. Желая ви днес поне един път да се смеете от сърце. Ако няма кой да ви разсмее, някакво клипче с бебе намерете в Ю Туб, много са забавни и се кискаш на воля. Приятен делник и спокойни почивни дни! Поздрави от Синоптичната служба!

Планинарско-кинаджийското ми утро

Добро утро, скъпи мои! Вчерашният ден беше един от най-наситените ми в последно време. Поетично ли? Той се ля като ода. Не се сещам за нещо по-гръмовно в поетична форма от одата. Беше направо "Опълченците на Шипка" - вълнения, лиризъм, битки, върхове, гръмотевици, всякакви там емоции и работи. Нали работя с артисти, така е, знаете. Гледайте небето - те са като облаците - променят си формата, вида в движение, всеки облак се състои от различни видове и слоеве, въобще...Чудо! От днешния се моля да е по-спокоен, да е равен и гладък и бистър. Да се огледам във водата му и да се видя. А не постоянно да виждам камъните на дъното сред тинята. Много е приятно да гледаш дълго бистра вода. Особено тиха и спокойна, планинска. Отдавна не съм била в планините, то моето е пишман турист работа. Но тръгна ли, вървя. Вървя и пъшкам и се влача, но вървя. Истината е, че най-обичам да снимам, да зяпам, да съзерцавам. Почивайки си, разбира се. Това преодоляването на трудности като израстване-част от планинарската програма-не ми е заложено генетично. Както казвам-не искам никого да покорявам /отнесено към върхове/, просто искам да се наслаждавам и радвам. Дотук се получи планинарско едно такова, не беше планирано по замисъл точно така. Шести февруари е нататък, но за филмите в кино Арена от тази дата ще ви пиша често. Друг път ще видите стойностни филми през крив макарон в наше село. Тук вървежни са фентъзитата и вървят целогодишно. Днес ще пиша на София филм фест и Кино Арена предварителни благодарствени писма. После ще ви напиша за Кутия за храна. Оставете индийския ми сантимент настрани, филмът е съвременно сниман, не е от типа на ужасните ТВ индийски сериали. Цялата самота на живота, невъзможност да се приближим един към друг са вътре. Пленителен филм, труден за издържане, ако си по динамиките и акробатиката с реплики. Айде сега отивайте да се отдадете на четвъртъка с цялата си сила и страст на живи човешки същества! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

За поетично начало на деня

Добро утро от късно събудилата се Синоптичка! Снощи в залата на библиотеката слушах поета Валери Станков да чете стиховете си цял час и ми беше хубаво от първата до последната минута. Душата сама познава, кое е хубаво и кое не е. Душата е станала много по-интелигентно същество в съществото. Така си и мисля, че са повечето хора, но с брат ми спорихме последния път. На тема Аватар и колко хитро са прокарани идеите за ненамеса в работата на общество, което не познаваш. Брат ми каза, че съм идеалист, че мисля така. "Хората възприемат филма просто като приказка, питал съм ги". Да, и на тези си години съм идеалист с реалистичен уклон, обаче. Все още нямам диоптър, виждам ясно и казвам нещата така, както ги виждам. И както ме докоснат. Това ме прави с годините доста рязка. Което е неприемливо в последно време. Кариери правят послушните. Но и това да е... Благодаря на сърцето си, че работи и не ме е оставило, на мозъка, на душата, че се вълнува. Че не престана да обича поезия. Поезията е величието на думите, единството и противоположностите им, събирането и разделянето. Римуването, римата е увенчаното съвършенство. Поезията е велика работа, най-пречистен въздух за дишане, терапия с озон един вид. Четеш ли прекрасна поезия, все едно си на върха на планина и не можеш да избереш да дишаш ли дълбоко, да гледаш ли -наоколо...Толкова си изпълнен с върховни усещания, усещанията, когато си на върха. Желая ви светъл и слънчев ден, всичко има в интернет, непременно потърсете стихотворение/я от български поет и го прочетете днес! Моите отдавнашни любимци са Валери Петров, Миряна Башева, Калин Донков, Камелия Кондова, Петко Братинов, Борис Христов, Валери Станков, Виолета Христова, Маргарита Петкова, Мария Донева, Николай Милчев, Ивайло Балабанов, Дамян Дамянов, Валери Станков, от младите-невероятната Елена Денева и още един сладурко, чието име забравих, а - Мартин Спасов се казва...Много са тези, които обичам! И са много талантливи. Много. Поздрави от Синоптичната служба!

Този хладен градски въздух

Добро утро! Синоптичната служба е с отворен прозорец в момента, да се проветри стаята след последния ми лош сън. То бива-бива, ама скоро не съм сънувала толкова лепкав сън. Противен, не можеш да се измъкнеш от него, като блато. Край по въпроса. Сега в стаята нахлува свеж градски въздух, доколкото може да е свеж градския въздух. Градът много се е променил, си мисля тези дни. Стара Загора не е на сърдечните хора, а на претенциозните. Докато се тълпяха и притискаха в малката заличка онзи ден, само и само да гледат софийски театър, си мислех същото. Мислейки си за дереджето на Операта, си мисля същото пак. Този град, сегашният, няма нужда от Опера. Градът може да е нискоемоционален, но е практичен. Пресметлив, капризен,критичен. Край по въпроса. Градският въздух е все така влажен и мъглив през зимата. Тук падат уникално гъсти и дълги мъгли някъде в зрялата есен. Когато бяха малки, децата бухаха нонстоп, докато не се вдигнат мъглите. Градският пейзаж и атмосфера на Стара Загора са наистина уникални в страната. Мария беше почнала да обича този град. Аз също го обичам - на действие. На думи - го критикувам. Така съм и към най-любимите си същества. Всичко тази сутрин дойде от градския въздух, той е виновен. Утрото като всички утра, обещава да бъде милостиво. Да ни поведе в делника, да ни приюти. Вторник винаги е по-нежен от понеделника и малко по-жалостив. Малко по-приглушен. Добро утро, Стара Загора и поздрави от Синоптичната служба!

Да не я тревожа, почива си

Добро утро! Много искам да ви разсмея или да ви надъхам, но в последните дни не мога. Оставила съм душата да си почива, тя е тъжна сега и и трябва почивка. Силните чувства изморяват душата, от тях само любовта я зарежда, да уточня-влюбването всъщност. Онзи първи период на бясно увлечение. Силно е, но не я изморява, а я зарежда. Необяснимо, но тя, душата, си има собствен живот, там нищо не можеш да направиш. Така в тези, последните дни, ми е притихнала, бавна е, спокойна, почива и се. Не е ревлива, не кара очите да плачат, но е притихнала. Вярно е, изпратих обичан от мен човек. На душата и трябва време да приеме факта. Мозъкът по-бързо се справя с реалностите. Добре че и той понякога действа като отделен организъм, в смисъл че мобилизира другите. Че иначе, ако човек се остави на мъката - би се свършил моментално. Мозъкът вдига всички на крака и ги държи в стройни редици. В моменти на изпитания и трудности. Иначе и той си има негов живот и понякога е своенравен. Та така...Дъждовното време също предполага към почивка, а не към силна трудова дейност. Надявам се на тази седмица да и върви по вода, да се лее, да е напоително откъм добри новини, добри дела и да е спорна. Поздрави и привети от Синоптичната служба на 8я етаж!

Петък на домашните ухания

Добро утро! От снощи имам нововъведение на леглото и слава на съвременната цивилизация - ударих дълбок и съдържателен сън. Тези надматрачни, пянообразни постелки са голяма работа, вече се убедих. Сега помня плетените шапки от съня ми, с които дечица дойдоха на някакъв купон. Сънят ми беше сладък и дълъг. Може и да е-сън преди петък, краят на седмицата. Може. Само че то и утре било работен ден, не знам как ще го измисля със ставането. Ще му мисля.След спокоен и съдържателен сън се събуждаш нов човек. Направих си този петък така, че да не е дълъг. Когато се обърна вечер с любов към къщицата ми - и тя отвръща с любов. Харесва и да я насищам с най-разнообразни аромати на маджи. То и на мен ми харесва. Много обичам модерните домове по списанията, дето хол и кухня са наедно, но това на картинка да го гледаш. Иначе суперскъпите мебели много моля, няма как, да очакват аромати откъм кухнята. Не вярвам да са измислили такива абсорбатори, че никакви миризми да не стигат до нататък...Може и да са. Аз съм за класическия дом, в който си има кухня, трапезария, хол и спални. Но сега няма време и не стига пространството, та повечето неща се обединяват. Както и да е-дом да има и да ухае в него на готвено и на сладкиши. Това е пожеланието ми за днес - да се порадвате специално на дома си и дори може и да му кажете две-три думи хубави. Съвсем насаме, разбира се, ако се притеснявате че ще ви помислят за недобре. Уханен петък и само усмихнати да са часовете ви в него! Поздрави от Синоптичната служба!

Ентусиазираният четвъртък

Добро утро! Който си ляга рано, става рано и докато да седна да пиша това, ехей свърших доста изостанала работа, главно пепеляшкина. Вече ми се оформи лека пушаческа кашлица сутрин, което не е добре. Не е като коледно-новогодишните натрупвания във вид на нови килограми и съответните удебеления и окръглявания. Но да намалиш цигарите е почти същото като да намалиш килограмите-означава да се върна до едната си цигара дневно, вечер преди лягане, както ми беше дълги години, а работата отива на изтървана. Ще се опитам с контролирано намаляване. Четвъртък е хубав ден за ентусиазъм, ето-започнах го с обещание към себе си още в ранни зори.Ще ходя на театър довечера, да гледам знаменитости от София. Билетите били продадени още в петък миналата седмица. Стара Загора съвсем се оформи като снобарски град, който само чака гости от столицата, че да иде нейде "на култура", както като на паша. Като гледам дереджето на Операта, си мисля, че тя би могла да оцелее, ако градът я обича и иска и се развива в приятелска среда на местната власт и на цялата общност-справка Пловдив, Русе, Бургас. А тук такава среда, власт и общост няма. Всичко се прави, твори, оцелява - на инат. Но понеже четвъртък е ден на ентусиазма, ще обърна тези си мисли с лицето напред, ще си сложа днес едно хубавичко палто, което отдаааааааавна не съм слагала-за настроение и ще тръгна в делника с усмивка на уста. Значи ентусиазмът определено е подтикван от една по-така дрешчица, специално при жените де. Иначе както върви работата и както не виждам ентусиазъм в работния процес, ще дойде време за ентусиазъм да се дават бонуси към заплатата, за да се произвежда в тялото, душата и ума чрез стимулация с реално заплащане. Хубав и ентусиазиран ден ви желая от душица и сърце! Поздрави от Синоптичната служба!

Тази сряда,сряда, сряда

Добро утро! За днешния ден мисълта ми е хубава. Вътрешното ми усмихване продължава - в последните дни особено. Външно иначе след мен врати се затварят с трясък. Вратите и течението са виновни, аз не ги блъскам. А вътрешно продължавам да се усмихвам. Светът ми става все по-малък и все по-наситен с хубаво. Когато си в малък свят, той има малък обем и малко хора могат да останат вътре. Така е и сега. Малко са, но с много светлина. Днес ще пия кафе с един от тях. Много силна светлина, много разум и надежда има в тази моя приятелка. Вече не искам да пиша имена, защото с годините ставам фаталист нещо малко така. Искам тези, които останаха, за себе си. Приятелят е свят човек за мен, толкова много са ми помагали през годините верните приятели. С първата ми дружка в Стара Загора живеем съвсем наблизо, понякога не се чуваме със седмици, а като се видим - все едно идваме, унесени в приказки- с детските колички откъм градската градина. Та призовавам сряда да е 1.денят на приятеля и непременно да се обадите на някой, който цените и ви липсва 2.понеже е женски ден, да направите нещо за себе си-разкрасително, полезно или покупка, така, по женски, заради самото то, за да ви донесе радост. Аз съм решила да пробвам едно питие наобяд, ама ще видим колко хард е, може да го оставя за друг ден след работа. Поздрави и привети от Синоптичната служба!

Теория и практика на бързотечащото време

Добро утро на всички вас от мен! Тази 2015та година направо лекоатлетна ми се вижда - в смисъл бърза, развива скорост, тича, направо препуска. Забелязвам я от първия си работен ден. Ни миг покой, блеене и зяпане в една точка на компа. Направо ме пришпорва с остра пръчка да развивам скорост. Не знам при вас така ли е или само така си мисля. Бързотечащо време....Означава, че ще трябва да го забавям и този начин е йогата. Време е пак да си хвана предишния ритъм. Дотук за мен, всъщност исках да кажа повече за бързотечащото време. Вероятно е за добро, не дава по този начин време да се замислиш, да се взреш. По-добре да не дава, защото в повечето случаи ще видиш тъмни неща. От друга страна, когато бързо тече, знаеш със сигурност едно-всеки миг е много, ама много ценен - миг, минута, ден...Ценни са. Когато тече бързо, не ти дава да се отвееш в други светове, където е по-безопасно. Както се казва-навира те в опасността това бързотечащо време. Държи ума ти буден. Държи те нащрек. Пазиш си и сърцето, и гърба. Защото е ветровито и откъм двете страни. Може да те отвее за един миг. И това съм го преживявала за крехките си години - един внезапен вятър откъм гърба, който щеше да ме отнесе за миг от мястото, на което тъкмо бях пристигнала. Тази сутрин не ми се говори с откровени думи. Мога да го напиша директно и като възпитан простак, но не ща. Достатъчно простотии чета през деня. В любимото ми сп."Мениджър" имаше статия за отиващия си красив език на медиите. Все едно някой ми беше прочел и написал мислите. В това списание пишат умно, правилно, добре, красиво. И в други също де, но нямам време да ги преглеждам всичките. Отдавна съм оценила ЛЕуропео и Биограф, сп.Ева също. Хубавото в света на бързотечащото време е, че нямам време да мисля надълго и нашироко върху нещо конкретно, да си го доизмислям, премислям, да го мисля, да въртя различни варианти...Учудвам се даже на хората, които непрекъснато се занимават с подобни упражнения върху едно нещо, мисъл, хрумка. Мислят го, обиждат се, преиначават, доизмислят историята...Отде намират време за такива работи? Ако нещо не ти е ясно-питай. Ако имаш да кажеш-казвай. Ако ти тежи-сподели. Ако ще откажеш-директно. Ако ще приемеш-също. Ако искаш да помислиш-поискай си време. Така де...А сега право напред във вторника и нека открием и се зарадваме на красотата му и на изненадите, които ни е приготвил.Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Ранни думи за учителството

Добро утро на всички! Не че знам какво ще ви пиша, но ще се опитам да го наглася. Една хубава седмица предстои според Синоптичната служба. Имах успешен разговор в петък, който се надявам да прерасне в нещо реално красиво. Днес ще има друг, по-обширен, не за едно, за много неща. На 22ри се струпват няколко неща, но преди всички ще е новата книга на учителя Соня Рачева. Тя заслужава да е герой на отделна прогноза, не само да я споменавам в седмичните си изброявания. Надявам се безкрайният списък от ред дребни неща да бъде приведен в изпълнение. Наистина е безкраен списък. Ами така е-който може, може ОЩЕ. Както я нагласиш. От различните честитки до хора, родени наскоро, оставам с убеждението, че зодията Козирог е най-добре справящата се с парите зодия. Винаги си имат настрани. Жените не просто са практични и разумни като Девите, те се оправят с парите в смисъл че ги печелят. Мама щеше да има съвсем прилични доходи от частни уроци, но къщицата ни е мъничка, а и вече не и се ходи по хорските къщи. Мама беше строга и много добра учителка по български език и литература. Последният и випуск бяха седмокласници, които бяха приети с много високи оценки в гимназиите по предмета на мама. Тя ги подготвяше само в училище. Соня Рачева е от този тип учители. Първо на първо е много сърцата, после - артистична, пламенна, увличаща. Тя учи дребосъци, но винаги съм казвала, че най-смислената част от нашето образование е началната. После всичко е толкова остаряло, механично, немодерно, претоварено и претрупано, че както се казва-няма смисъл. Няма смисъл от високи амбиции, доста деца се самоотказват да се доказват, осъзнавайки същината. И карат като аутсайдери докрая на гимназията. Което е жалко, защото се губи тренинг за учене. А той е много нужен в университетите, особено в чужбина. Там натоварването е огромно. То е ясно, че прогнозата потече по водите на образованието тази сутрин...Доброто образование е било част от славата на Народната Република България. Ама сега вече не е, а и ни има във всички световни изследвания като затъпяваща нация. Все пак избирането на Теодосий Теодосиев, Учителят, за Мъж на годината, е нещо положително в насока подобряване поне на имиджа на българския учител и образование. Очевидно ще трябва да се примирим с общото ниско ниво и да разчитаме на Учители, които събират единиците надарени деца и работят с тях за високи постижения. Съвсем очевидно е. Ще трябва да се примирим. Работата е, че ако произвеждаме недостатъчно образовани хора, те не стават добри работници като в другите страни, защото не можем да им предложим работа. А увеличаваме потока безработни и шляещи се по заведенията на по едно кафе черноборсаджии, прекупвачи и от този сорт категории... Да са живи и здрави Учителите, които са значими хора! Познавам такива и се гордея с тях. Желая ви спорна и усмихната седмица и да ви върви във всички начинания!

Петъчна ода за спорта

Добро утро, добро утро! Дойде май ред да напишем от сърце за Спорта за мирни цели. Ако бях спортист, щях да стана навреме, телефонът ми да е навит и да звъни. Да свърша редовните сутрешни занимания стегнато и точно. Да съм чевръста. Да се гримирам бързо. Дори да си оправя косата-говорим да ВСЯКА сутрин. Спортът е дисциплина. Това е истина, а дисциплината се превръща в самодисциплина. Спортът е поставени и осъществени цели. Ясни и точни - да пробягаш, преплуваш, прескочиш...еди колко си см, милиметра, метра. Обожавам колективните спортове, от които любим ми е волейболът. Много интелигента работа. Плюс красота-висооооки мъже. Писала съм ви и преди, колко много харесвам високи мъже. А спортът дава и това-красота. Хубави тела, стегнати и стройни. Колективен дух, за колективните спортове. Индивидуалисти-победители, но и около тях са треньори и други хора от екипа все пак. Като всяко занимание, което изисква много усилия, спортът и отнема-време за четене, за култура, за среща ако щете с други хора, ей такива неща. Когато си концентриран в това, което правиш, ти и нямаш нужда от страничното. Това е истина, факт е. Така е дори и с музикантите-не всички имат широка обща култура. Когато си концентриран, обаче. Когато искаш да постигнеш върхове. Ако го кажем не толкова патетично-когато искаш да дадеш всичко от себе си в любимото занимание-спорт, музика, каквото и там да било. Затова да си говорим направо, доста спортисти са ограничени хора. Напоследък все повече са по-интелигентни, обаче. Преди не можеха две изречения да кажат пред камера. То и това се учи-сега с пари един ПР ще го научи как и какво се говори, дори и едно и също, пред медиите, за да си интересен. Защото спортът е и пари, това е което привлича младите. Че носи пари. Ами времето е такова. С пари може да си купиш ПР, личен вдъхновител, стилист, бе всякакви работи там, за да се поддържа имиджа ти. И личен биограф можеш да си купиш, да ти напише книга за живота. Стига обаче целите да са високи, да са постигнати /това е много гърч, ама много/ и да са донесли много пари. Та така-нямам никаква причина да не харесвам спорта. Напротив. Той дава дисциплина и кураж, и сила, и безстрашие. От малки и бате Радо и детето Жени спортуват. Бате Нанко е любимият треньор по бадминтон на бате Радко. Детето Жени ходеше с най-голямо удоволствие на художествена гимнастика в Импала. Плуваха в закрития басейн. После се научиха да карат ски, сега са на сноуборд. Аз съм възторжения им фен и човекът, който носи сандвичите на пистите. Нямам спортен дух. Закъснявам. Трябваше да се развие в детството, ама не ставаше. Тате положи усилия да стана волейболна звезда, ма не се получи. Казаха, че съм добра в хандбала, ама и там хич. Ще обобщя накрая, че спортът е като всяка друга дейност, която изисква лични и колективни усилия. Като изкуството, като образованието. Не ми харесва обожествяването му в последно време. Това непрекъснато тикане на спортисти в медиите. Противопоставянето на най-тъпия принцип - спортисти/интелектуалисти. Айде ся. Да, спортистите не мрънкат като интелектуалите. Спортистите са просто устроени хора, които можеш да поведеш дето щеш. Това най-го обичат политиците. Просто умират от кеф да си представят, че могат да поведат един цял стадион Берое към урните, за да гласуват за тях. Спортът, употребен от политиката, ми идва в повече. Дори почва да ми се драйфа, от всяко споменаване или изричане на Берое. Вече бактън-както казват по моя край. Изключително уважавам спорта, изключително съм против употребата му от политиката. Ето че се получи една петъчна проповед, която забави подготвянето ми за отиване на работа и понеже не съм спортна натура, ще трябва пак да мигам с миглички закъсняла. Ако съм ви развеселила, ще се радвам! След снощната йога съм вдъхновена - разбира се, че избрах йогата сред останалите три предложения. Най-разумното използваното от мен време. След което летиш из тихите старозагорски улици. Ама не ме видяхте. Спокоен и ведър ден!Поздрави от Синоптичната служба!

Четвъртък на младежката тема

Добро утро, читатели! Освен че е четвъртък и днес обикновено ходя на кино, какво ли е още интересното на днешния ден? Днес е рождения ден на Уикипедия, казва самата тя скромно. Понеже ресурсите и са ограничени, не може да отбележи рождения си ден както Гугъл например с тези рисувани, готини картинки. А и Библиотеките нямат шумни рождени дни. Да е жива и здрава още дълги години Уикипедия и все така да ми помага - на мен и на милиони хора в космоса на познанието! За мен компютъра е Световна библиотека с Интернет и пишеща машина, склад за мислите ми, моя лична библиотека, имам си папка Философски с разни текстове, дето си ги намирам тук-там...Понякога ми служат като цитати. Снощи на дебата с младите хора чух пак, че им липсвало информация. Не смятам, не смятам така. Информираността е дело лично, индивидуално и според потребностите-абсолютно лични. Ако искаш да слушаш Опера-ще потърсиш сайта и. Ходи ли ти се на театър-и той има сайт. На кино-също. Всичко е изнесено в Интернет. Вестници колкото щеш. Виж, че няма младежка медия в града, така е. Да си я знаят младежите, че си е само тяхна. То и младежкото вече е относително-щом по закон младите хора били до 29 години! Не мисля, не мисля така. Чудесата на медицината, спорта, облеклото, интересните занимания разтягат тази горна граница. Вчера момиче, 3 години по-малко от мен, изглеждаше като 27 годишна, ако не знаеш на колко е според автобиографията. Има и възрастни хора по-млади от самите млади по дух. Има втора младост, трета младост... Иначе опънатата кожа без бръчки, тяло без гънки - знам, такава е младостта. Тя е гневна, не знае какво иска, но НЕ Е това, което и предлагат, нещо друго е, някъде другаде, по друго време, не сега. Сега не е времето е едно от мотото на младежта, която е около мен. А кога е времето, не може да ми каже. Но не е сега. Младежта нямала примери за подражание сред успелите хора. А сред самата младеж? Отличниците нарича зубрачи. Изобретателите и музикантите - откачалки. Поетите и философите-отвеяни. Единствено категорични са спортистите-тези мускулести възлести, татуирани тела, които пръскат тестостерон. И ученичките припадат от мераци. /още събирам материал по темата Спортът-този стълб на Стара Загора и човечеството, за да стане сериозен трактат!/ Младежта, а и принципно хората НЯМАТ нуждат да бъдат повече информирани. Имат нужда да бъдат УВЛЕЧЕНИ. Да бъдат въвлечени, да участват някъде в нещо със сърцето си, да бъдат докоснати, да бъдат запленени...От това имаме нужда всички.Информацията е прекалено много около нас, тя виси над главите ни със страшна сила, заобикаля ни, носим си я с телефоните и таблетите, ползваме я като лека дрога, но виж емоцията и да можеш да работиш с нея за другите - е голяма работа. Така, приключвам, днес ще има триумене между кино, театър, йога и втория дебат, накрая ще тегля листче къде да ида след работа.Ще я видим тази работа. Поздрави от Синоптичната служба и светъл четвъртък!

Сряда на бунтарите-цветя

Добро утро, хубав ден! Този път си станах съвсем навреме, дори помня съня си, морето и особения му цвят от една тераса на някакъв град като Созопол примерно, че терасата беше пълна с вода и тя и трябваше да се върна, а се заприказвах с някакво красиво момиче-българка, живееща с чужбина... Не помня сънищата си сутринта обикновено. Мисля че е от особено красивите напоследък звезди, които си гледам в малките часове, понеже ставам по веднъж нощем. Те блещукат точно както светлина минава по диамант. На небето тази зима има блещукащи диамантчета. Такива ми се струват в 2-3 часа посред нощите, когато ги гледам. И правят съня ми богат... Попитах Уикито /Уикипедия/ с какво е интересен днешния ден, а тя рече няколко неща, от които много ми стана интересно че през 1967 г. — Речта на уволнения от Харвард професор Тимоти Лири, изнесена по време на The World's First Human Be-in в Сан Франциско дава начало на световното движение Хипи. Тези Хипи-тата ги харесвам. Защото харесвам бунтари. Не всичко в тях ми допада де, категорично без наркотиците. Към тази част от съвременния живот не проявявам никакъв интерес. Изобщо нямам нужда да се пренеса в някакъв друг свят, защото този, в който съм ми харесва и с грозотата си. Така...Обаче хипитата ми харесват, те са волни, свободни, недоволни, ярки, шарени, цветни, пеещи, обичащи, мобилни, местещи се непрекъснато, гневни, будни, протестиращи, артисти, творци и тн. В Уикито ги описват като съвременните бохеми. Не бях се сещала за твърдението, то си е така. Но много се зачетох за живота на този проф.Тимоти Лири и знам защо Холивуд няма да направи филм за него. Този лицемерен Холивуд. Не можа да преглътне, че "Игра на кодове" е британска продукция, ей. Такава игра на Бенедикт Къмбърбанч скоро Холивуд не е виждал. Така няма да направи и филм за професора Лири, защото Холивуд има нравствена скала и отскоро се осмелява да прави филми за хомосексуализма, та камо ли пък да направи за изследовател на наркотици. Както и да е, да награждават когото си искат. Странно ми е, защо не идват тук наградените филми, много ли е скъпо? За пореден път ще чуем заглавия, които няма да видим. И от последния фестивал във Венеция така - набелязах си филми, дебна ги, ама цънк-никакви ги няма. Сещам се тук какъв хипи-филм беше "Коса"! Ей, какво вълнение се вълнувах - и музика и послание и всичко си имаше. Шантав, каквито обичам. Лудичък и нестандартен и много човешки."Правете любов, не война". Сигурно заради днешния ден младежите от Различния поглед са сложили първия си обществен дебат Младите в Стара Загора в библиотеката. Ей, много ми е интересно. Искам да ги видя и чуя младите, що щат в Стара Загора и как оцеляват в един провинциален, дълбоко консервативен град. Сигурно оцеляват със спорт, който е мотото на последните години тук. "Здрав дух в здраво тяло". Утре ще прасна специално една спортна старозагорска прогноза - за култа към спортната слава и обожествяването и в наше село. Както се казва - ОЧАКВАЙТЕ! Иначе моите хора си победиха там, където трябва - и Учителят Теодосий и любимите ми куклари. Брех, че вълнуващ ден беше вчера! И днес няма да липсват емоции, но засега си мълча. Спокойна сряда и поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Денят на повторното Освобождение

Добро утро! Някои сигурно са тръгнали на работа и ще ме четат по-късно. Днес е интересен ден за Стара Загора - денят на повторното и Освобождение. от 8.30 ч. в храм „Света Богородица“ ще бъде отслужена заупокойна Света литургия от храмовото свещеничество. "След тежките отбранителни боеве през лятото на 1877 г. градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски, убитите са безчет. В старозагорската църква "Света троица" - в храма и двора са избити над хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците.На 13 януари 1878 г. Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски. Възстановяването на града започва веднага след освобождението на България. На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богороди полага символичния основен камък. Стара Загора се превръща в първия следосвобожденски град с модерен облик - с широки и прави улици и големи площади." Забелязах, че Пресцентърът на Общината отбелязва, че литургията за повторното Освобождение на Стара Загора се прави всяка година от 2008-ма насам? Нима се появи мотивът за приемственост?! Чудесно, похвално. Била съм на тези литургии, особено силно усещане е. То е молитва за Стара Загора - да и върви, да има късмет и благоденствие през всяка нова година. Замръзвали са ми краката в Катедралния храм Свети Димитър. Идваха специално медии, за да видят кметът присъства ли. В този ранен час, представете си! Представям си на освободителите какво им е било в лютата зима. И как изглежда изпепелен град с бродещи призрачни хора...В равното поле, няма накъде да избягаш и се скриеш дори. Можеш само да оплакваш мъртвите си и да чоплиш земята да ти даде корени за ядене. И сега какъв град е Стара Загора - наистина е много красив град, град за обичане. Като град, като разположение, като зеленина. Чист град, спретнат е, лесно се стига където и да е. Има добри училища, добри болници, има къде да спортуваш, има кина. Ами да, в Кърджали например кино няма - въпреки че ми е светъл пример за много други работи. Когато се е строила от пепелта, Стара Загора е привличала най-доброто, най-добрите специалисти. Като Лубор Байер например-той е начертал тези прави улици, които ги има и Ню Йорк. Защо са се променили така неща, колко и какви ветрове минаха за тези 137 години, та сега Стара Загора застина на едно средно ниво, което поддържа упорито, пропъждайки най-доброто и най-добрите специалисти от себе си? Хайде, не опявам, всички бягат към София и света, ясно ми е. Но има и които остават и чиято сила никой не пожела да обедини. Да събере поне. Или да я ползва. Но първо трябва време да се проучат, кои са-поименно и по дела. Не всички от тях са разпознаваеми. Доста от тях нарочно се крият, защото различните хора винаги са подложени на големи изпитания от обществото. То не е българска работа, то е световно явление. Желая ви светъл и усмихнат ден! Ако ви се слуша приказната музика на Доницети, ако ви се смее, ако ви се гледа жива постановка с много движения, мъже по боксерки, жени-Мерилин-ки, омайни височини на гласа и страстта, диригент, който участва в спектакъла, усмихнато рибарче, което лови риба в оркестъра и така нататък-заповядайте довечера в Операта! Даваме рецептата за еликсир на любовта. Поздрави и успешен ден ви желае Синоптичната служба!

Силно начало на Културната 2015 година

Добро утро, скъпи читатели и потребители на услугата Синоптични прогнози! В тази седмица са първите представления за годината на Операта ни, да им пожелаем успех. Утре на сцената ще видите Мистър Трапчинки - Жоро Динев, той ми е едно завихрено пеещо чудо и Деси - за първи път като Адина. Освено това имаме /погледнах го аз тайно в коридора/ един хубавец Делян Славов като Доктор Дулкамара. Направо холивуд хубавец. Вземете наминете към Операта. Барчето отваря и затваря когато му хрумне, защото наемателите мислят че се печели от оперна публика. Сега е затворено, но ще има кетъринг-че и вино. Не бива да се забравя, че в Операта се пие вино в антракта. Хората спестяват цяла година, за да посетят едно представление годишно - на Запад. Ми така де! И Еликсир-а и Царицата на чардаша в петък, са хубави постановки. Правили са ги хора с чувство за хумор. Такива хора харесвам, постановките им-също. Не само защото и в самите либрета има хумор, не...Просто хората с чувство за хумор правят и страхотни драматични постановки. Всичко им се отдава. Защото хуморът е интелект и признак за вътрешна класа на човека. Сега ще видим през февруари новата версия за възрастни на Севилския бръснар, правена от Славчето Николов. На представлението му за деца съм се кискала най-гръмко аз. И Евгений и Ивайлето са много смешни също. А Марк да не ви говоря, как говори на български на децата и колко е сладък, обявявайки австралийския произход на своя герой. А Австралия била до Лапландия, това пък е нова география, която се чертае разбира се, само в Операта. Отдавна замислям да ви напиша нещо за артистите-по принцип, като цяло, и поединично, но то не е лека работа, да ви кажа. Първо на първо много си ги обичам, второ на второ трябва да си меря всяка дума /защото са обидчиви/, трето на трето - отговорно ми е. Третото следва от първото. Много ги обичам и винаги съм ги обичала. Ако бях кмет на този град, наречен Стара Загора, щях да направя календара за 2015 година на Общината с техните образи - на артистите, на Театъра който също има годишнина, на Операта, която е най-старата след София, на Кукления, които тази година пак ще имат Фестивал Пиеро, на Библиотеките Родина и Захарий Княжески, на Читалището Климент Охридски, на Галерията и Зала Байер, на Музея и подмузейните му обекти, на Къща-музей Гео Милев, на несъществуващия като сграда, но като дух Музей Литературна Стара Загора, на Летния театър, на Античния форум, на Ансамбъл Загоре, на Духовия оркестър, на Военния Биг-бенд..../за тази 2015 г. година Календарът на Общината е със снимки на Спортната слава на града, вчера го видях-огромен по размери, лъскав и луксозен/ Още миналата седмица в четвъртък с филма Игра на кодове АЗ лично открих своята културна 2015 година. Във вторник открих спортната си 2015 година с посещение на любимата ми йога. В петък бях на Страх в Кукления театър - и годината ми започна на високо ниво. Тази седмица се надявам да продължи в същия дух. Което и желая на вас, от сърце! Бъдете здрави и успешен ден! Поздрави от Синоптичната служба!

Откриване на новия филмов сезон

Добро утро на всички читатели на Синоптични-те! След вчерашната пауза /тежък Ивановден, тежка глава при ставане и трудни мисли/, вашата Синоптичка днес е като пойна птичка. В смисъл ведро се събуди и ето - пише. В чест на филмовия сезон, който открихме вчера нашата славна мини-дружина, която всеки път има по един новоприсъединил се. Вчера беше любимата ми местна братовчедка, в смисъл от тукашната рода Марианка. Днешната ми бодрост, усещам, се дължи не просто на филма, а на нещо породено от него. Докосването до Съвършенството. Филмът "Игра на кодове" е съвършен. И абсолютно въздействащ. Ще има най-малко три номинации за Оскар-титаничка мъжка роля, невероятна адаптация на сценарий по книга, съвършена музика. Тази сутрин проучвах композитора и получих второ влюбване - чудничък, чаровно грозноват французин Александър Деспла с купища награди. Негова е музиката и на други съвършени филми като Странният случай на Бенджамин Бътън например. Човекът вече си е получил наградата за 2014 година от Композиторите на Холивуд за Игра на кодове. Сега ако отнесе и Оскар, ще е супер. Да те отличат колегите ти, конкуренцията ти - това наистина е най-голямата награда. Ролята и играта на Бенедикт Къмбърбанч не може да се опише с думи. Може би ще го гледам още веднъж и със затворени очи, когато се появи, за да слушам само гласа му и произношението. Надарен е с изключителен глас. Слушам гласове от 1995 г., от работата ми в Радиото и непрекъснатото слагане на слушалки-чувайки собствения си глас, почнах да се заслушвам и в гласовете на другите. Винаги много са ми въздействали красиви гласове. Родените с особено красиви гласове в Стара Загора се казват Антоанета Георгиева, Митко Христакиев, актьорът Ивелин Керанов...Останалото са гласове, които са красиви /някои/, школувани /ако са на артисти/, но само гласове. Гласът на този артист от Игра на кодове е магия. Визуално филмът е съвършен. Този, който е измислиш и следил за шиенето на костюмите, е маниакален гений. Платовете и кройките и както са шити...е забележително постижение. Всичко е съвършено. Заслужава си всеки похарчен цент, а киното е скъпа работа. Сценарият засяга действителен случай и тук Холивуд вече разбра - като няма добри сценарии за измислени истории, най-печелившо е да се залага на истински случаи, разказани умно. Така беше и в Спасяването на Мистър Банкс-тази истинска история за преговорите на Уолт Дисни с Памела Травърз. Също съвършен филм със съвършена музика и сценарий и костюми. Той беше Филмът ми за 2013 година. За миналата - Кутия за храна, индийски. Може би и - Не казвай сбогом - но не изцяло. Може би. Да ни е честит Новият филмов сезон - 2015 година! Довечера ще открия, очертава се соло, Театралният сезон и най-накрая ще гледам Страх в Кукления театър. Забележителна трупа и постижения, казвам го без грам преувеличение! Прекрасен да бъде днешният ви петък, да мине бързо и лесно и леко и да се насладите на почивните дни! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Ивановци в моя живот, Честити да са имената им!

Добро утро и честит първи сняг, Стара Загора! Снощи беше приказно красиво от прозореца на Синоптичната служба - то вали, завихря се, панорамно е, целият град се засипва...Сега е тихо и спокойно, снегът е тъничък, малко е, но стига за радост - да му се радваш. Трудно се придвижвам в сняг в града, ходя бавно, много предпазливо, страх ме е, където има лед-направо заобикалям и почти да се върна назад, изобщо може да се снима филм за моето вървене в снега. Определено в предишни животи съм живяла в топли страни. С новата година връхлетяха и именните дни, днес Ивановците са наред. От тяхното име имам и любими екземпляри, някои особено любими. 1.С единия отраснах и той е свидетел на голяма част от детството ми и после в студентството. Живеем в съседни къщи, той ми е като брат, писали сме си домашните заедно, знаехме си гаджетата, пазехме си тайните. Почти съм сигурна, че си знаехме и сънищата. Добър, безкрайно добър и много предан на семейството си е моят Иван на детството ми. Сега е голям мъж и побелял почти, то е традиция на мъжете от рода им. Всеки път като се видим в Кърджали, се разсипваме първо от прегръдки и после от приказки. 2. Този, дето го обичах в студентството.Много.Толкова много, че като те зареже..../няма да продължавам, че ще обидя трети, ако го прочете, но не става въпрос за рев и тръшкане, не. Някой ден ще ви напиша рецептата за светкавично забравяне на мъж, но само ако искате и само на лични във Фейсбук/.Този Иван беше от породата, която много обичам - свръхумници, чешити, самотници, с изключително чувство за хумор, много забавен и чаровен, грозник /не обичам красиви мъже/. Около него имаше все тълпи почитатели. Много умен, много интересен, много сошъл-негова дума. Сега е по света и е преподавател в Университет.Не мога да не се гордея, че съм го обичала. Гордея се със себе си, разбира се. Та голяма работа са Ивановците,не само тези, за които писах. Сладурчовци са. В моята любима тройка имена са, но първите са Георги и Тодор. И Радо. Ето че можело въпреки че си роден на Ивановден, да те кръстят Георги - днес е рождения ден на Георги Господинов. А също е роден и Никълъс Кейдж, който много прилича на брат ми Тодор или обратното, с една дума-приличат си много. И така и после.. Желая ви хубав снежен ден и да се разходите и снимате много красотите му. Поздрави от Синоптичната служба!

Да пазиш името му като очите си

Добро утро и честит Йордановден!Някой ден ми се иска на този ден да съм в Калофер и да гледам мъжкото хоро във водата. Довечера ще видя по новините, какви ги е измислил пак кърджалийският поп Гарена за днешния празник, той е много медийно ориентиран и винаги прави разни джумбиши /един вид сензации/, които медиите обичат да отразяват. Като хвърляне на кръста от язовирната стена, или процесия с истински камили, или хвърляне на кръста, висящ на въже от моста на Арда...Това се казва да си измислиш събитие! Аз ги харесвам също тези работи, не е само до местния ми патриотизъм. Ботев едва ли би бил доволен, че училището в Стара Загора, което носи името му, е със затихващи функции. Че можеше да стане училище по изкуствата, но беше извадено от сградата си, натикано другаде и постепенно обезлюдявано поради некадърност на директорите му. От друга страна Ботев би се гордял с училището в Кърджали, което е езикова гимназия, има състав Гвардейци, единствен в страната, има и сума ти интересни кръжоци, занимания за децата и успехи. /Ръцете ми сами ги пишат тези работи, още не съм настроена много писателски за тази година, почивката ми беше дълга./. Тук ще се съберат хора пред паметника на Ботев, ще ударят по няколко думи, може би замръзващи дечица от някое училище ще кажат по някое стихче под зоркия поглед на учителката си. И после всички дружно слизат от паметника на Аязмото на Езерото за Богоявленския водосвет. Начало на годината е, все още всички са притихнали, а и Той е все още само роден...А гледа с тези огромни огнени очи. Трябва много да се внимава, когато кръщаваш особено училище на името му, да го пазиш като очите си и да го развиваш, както Той би искал. Защото едно училище е като жив човек. Ако знаете само входовете на училищата, които видях в Кърджали, как бяха украсени само за Коледа и Нова година - приказна работа ви казвам! Аз видях украсата на "Отец Паисий" и "Димитър Благоев", а Зинка каза че на "Славейков" била вълшебна и целият град се снимал пред нея. ....Интересно ми беше да видя, че днес е роден и Джубран Халил Джубран, а още Карл Сандбърг, все поети и философи. Листът с имената на родените днес известни хора в Уикипедия е дълъг. Да, зимата е за раждане на деца по стара традиция. Да се отръскат и да поотхвърчат на топло до огнището, че да ги носят по-големички вече по нивите лятос... Честито на именниците днес и да им е свято името и да вдигнат голям купон довечера! Спокоен, усмихнат и ведър ден и да ви върви по вода! Поздрави от Синоптичната служба!

ПървоСиноптично-2015то-Новогодишно!

Добро утро на всички почитатели на Синоптичните, Синоптичната служба и Синоптичката от 8я етаж! Синоптичката не може да повярва на пръстите си, изчислявайки, че цели 12 дни ви е лишила от прогнози. Не знам, как сте живяли толкова време без моите писанки...Направо публично ще се извиня. Първо бях ужасно настинала, на Бъдни вечер титанично зле. После си бях в любимото ми безвремие - при мама и тате в Кърджали. Там компютъра е на втория етаж и на мен ми прилича на далечна и странна вещ. Или на нещо като част от библиотека. Или на фикус. С една дума, не се сещам за него. Времето ми там е за следобеден сън, така нетипичен тук. За книга. Да намачкам мама и тате от прегръдки. За Надка и Гошко, да си приказваме. И много, много любимо време за Зинка и Петя. Отвяваме се, като сме трите. Наистина приказно безвремие. Само градският часовник като се разпее навън, се сещам че има време. Този път в Кърджали бе по-дълго и по-красиво, не беше набързо и прелитайки в почивните дни. Беше. Още от когато почна да си събирам багажа за Стара Загора почвам да се чувствам като войник. Все едно някой ми е дал команда.И аз съм в казарма. Тук наистина се усещам едно такова военно, като на война, като самопоставила се под строга дисциплина, като воюваща, като сражаваща се...И то си е така в повечето случаи. Все с нещо и някого воювам, все някакви фронтове се откриват, защитавам и гърба си, гледам и напред - с бинокъл или не, все някакви планове за офанзиви...Няма ден покой, а градът изглежда мирен и заспал дори. Само че това е измамно, тук има втори план живот, който ври и кипи от военни действия. Някой ден ще ги опиша в роман-подводните реки на Стара Загора.Еха, как звучи! Знам че в Кърджали ми е почивката и детството, че не това е животът ми, но пък там е красивата част от него. Тук е суровата част. Винаги съм знаела, че Стара Загора е град за каляване на характери. Сигурно и затова запазиха военните поделения тук - обстановката е предразполагаща. А в Кърджали разрушиха казармите и свиха знамето, което е позор за държавата. Не стига че родопчани са меки и нежни хора, ами им отнеха и правото да ги пазят. А са под носа на зверски въоръжена държава. А старозагорци отглеждат войнствения си дух в средата на равна Тракия, където няма заплахи и врагове и сами си създават такива. Царе са на създаването им. Ако бях предприемач, щях да организирам тук бизнес за видео-игри, в които се трепят и убиват. Но стратегически, моля ви се! /Това последното дойде от чувството ми за хумор, което някои хора определят като високонеразбираемо, странно и черно/. Хем се ядосвам на Стара Загора, хем съм и благодарна, хем си я обичам, хем я ненавиждам /понякога/, повечето време ме дразни, но това е някакво странно "единство и борба на противоположностите". Така си е. Това, което пиша тази сутрин, също би трябвало да е нещо като почти обяснение в любов. Почти. Колкото и да не ви се вярва. И да се уточним, когато казвам "наше село" за Стара Загора - разбирайте го мило и закачливо. Наистина не е хапливо. Това със Стара Загора ми е дълъг брак, в който си познаваме всяка извивка - външна и вътрешна. Хубав да е денят ви днес, ден преди работната седмица, една дълга, мързелива, вкусна неделя ви пожелавам. Аз съм си намислила някакви си там кулинарни работи за изпълнение. Добре че бяха почивните дни, че се и завърна вкусът ми към "манджи по-така", който странстваше в последно време нанейде. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!