Да не я тревожа, почива си

Добро утро! Много искам да ви разсмея или да ви надъхам, но в последните дни не мога. Оставила съм душата да си почива, тя е тъжна сега и и трябва почивка. Силните чувства изморяват душата, от тях само любовта я зарежда, да уточня-влюбването всъщност. Онзи първи период на бясно увлечение. Силно е, но не я изморява, а я зарежда. Необяснимо, но тя, душата, си има собствен живот, там нищо не можеш да направиш. Така в тези, последните дни, ми е притихнала, бавна е, спокойна, почива и се. Не е ревлива, не кара очите да плачат, но е притихнала. Вярно е, изпратих обичан от мен човек. На душата и трябва време да приеме факта. Мозъкът по-бързо се справя с реалностите. Добре че и той понякога действа като отделен организъм, в смисъл че мобилизира другите. Че иначе, ако човек се остави на мъката - би се свършил моментално. Мозъкът вдига всички на крака и ги държи в стройни редици. В моменти на изпитания и трудности. Иначе и той си има негов живот и понякога е своенравен. Та така...Дъждовното време също предполага към почивка, а не към силна трудова дейност. Надявам се на тази седмица да и върви по вода, да се лее, да е напоително откъм добри новини, добри дела и да е спорна. Поздрави и привети от Синоптичната служба на 8я етаж!