За поетично начало на деня

Добро утро от късно събудилата се Синоптичка! Снощи в залата на библиотеката слушах поета Валери Станков да чете стиховете си цял час и ми беше хубаво от първата до последната минута. Душата сама познава, кое е хубаво и кое не е. Душата е станала много по-интелигентно същество в съществото. Така си и мисля, че са повечето хора, но с брат ми спорихме последния път. На тема Аватар и колко хитро са прокарани идеите за ненамеса в работата на общество, което не познаваш. Брат ми каза, че съм идеалист, че мисля така. "Хората възприемат филма просто като приказка, питал съм ги". Да, и на тези си години съм идеалист с реалистичен уклон, обаче. Все още нямам диоптър, виждам ясно и казвам нещата така, както ги виждам. И както ме докоснат. Това ме прави с годините доста рязка. Което е неприемливо в последно време. Кариери правят послушните. Но и това да е... Благодаря на сърцето си, че работи и не ме е оставило, на мозъка, на душата, че се вълнува. Че не престана да обича поезия. Поезията е величието на думите, единството и противоположностите им, събирането и разделянето. Римуването, римата е увенчаното съвършенство. Поезията е велика работа, най-пречистен въздух за дишане, терапия с озон един вид. Четеш ли прекрасна поезия, все едно си на върха на планина и не можеш да избереш да дишаш ли дълбоко, да гледаш ли -наоколо...Толкова си изпълнен с върховни усещания, усещанията, когато си на върха. Желая ви светъл и слънчев ден, всичко има в интернет, непременно потърсете стихотворение/я от български поет и го прочетете днес! Моите отдавнашни любимци са Валери Петров, Миряна Башева, Калин Донков, Камелия Кондова, Петко Братинов, Борис Христов, Валери Станков, Виолета Христова, Маргарита Петкова, Мария Донева, Николай Милчев, Ивайло Балабанов, Дамян Дамянов, Валери Станков, от младите-невероятната Елена Денева и още един сладурко, чието име забравих, а - Мартин Спасов се казва...Много са тези, които обичам! И са много талантливи. Много. Поздрави от Синоптичната служба!