Сънищата, този паралелен живот

Добро утро, добро утро! Слънчев ден се очертава, дори и да е студен. Не ми пречи, само сняг да няма. Искам зимата да свършва. Днес ще си намеря кокичета за вазичката в стаята. Нали съм царица на сънищата,снощи сънувах служебната си стая бяла и с много леки, модерни бели мебели. И цветя, мисля че бяха лалета. Почти съм убедена. Макар че рядко помня сънищата си. Разбирам, защо съм такава поспалива. Ами сънувам интересни работи. За които не ми достига нещо си все в делника. В сънищата ми достига, там съм смела. Ходя на разни интересни места. Правя неща, за които иначе не се осмелявам. Днешният свети Харалампий ми припомни спомени, в които преди години бях смела. Нараних се, но бях смела. Сложих си втора обеца на ухото, за да ми е "като обеца на ухото", но не ми беше за урок. Обецата предизвика вълнение у майка, която каза че е неприлично да приличам на пич. Пък аз и казах, че имам и на пъпа. Да я дразня де, а и не искам. Но още по ушите бих си сложила. Харесвам и татуировките, но художнически и на места, които не се виждат от дрехите. Защото е по-интересно така. Но вече нищо, което се прави или носи болка избягвам да си самопричиня. Това е голямата причина за самовъзпирането. Иначе пък сънищата стават все по-интересни. То си е друг свят, наистина. Удивителен механизъм е човешкото заспиване и сънуване. Наистина е чудо на природата. Още по-живо си го представих като гледах Аватар. От сакатото човешко тяло излиза и в съня влиза супермен. Те такива ми ти работи... Днес ми стискайте палци за една работа, за която ми трябва кураж и всичко да е наред! Наистина ми трябва и от двете. Лек и усмихнат ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!