Петъчни неразсънени думи

Добро утро и честит петък! Голямо събуждане се събуждахме тази сутрин. Не става и става, спи душата, тялото се влачи, кафето не помага. Петък е. Благодатен ден. Иска ми се да си сложа рокля от кеф, че е петък, обаче е много студено. А и кубинките ми са невероятни-много яки, много удобни, хвърка се с тях. Като са ми ОК едни обувки, денят ми става хвърковат. От дете имам зор с краката и обувките, нали съм плоскостъпна. Обувките на токчета са вдъхновяваща гледка за очите ми, но за съжаление не мога да ходя на такива. Жена на токчета и с чисто, бяло, гладко лице. Това е красиво, защото го нямам, непостижимо ми е. Хубавата кожа е изначално генетично дадена. Но токчетата са възможни и препоръчителни, защото стягат тялото и изправят раменете и походката става женствена. Не токчетата, дето са толкова стръмни, че свят ми се завива като ги гледам само. О, не. Тези са за улиците с червените фенери. И както е обикновеното в България, нашите млади жени ги носят по улиците и в деня. Те са за нощта и за специалните улици. Мда. Хубавите обувки винаги са ми били вдъхновяваща тема. Слънчевите очила и парфюмите-също. Вероятно така ми потече мисълта, защото Свети Валентин иде, може и да си поискам пък подарък...Само че ако си искам, ще е дигитален диктофон. Сега имам нужда от такъв. Хубави очила и хубав парфюм си имам. Решено е, къде ще ходя с моите любими дружки веселушки. И така. Нямам нищо против подаръците да са внезапни и неочаквани, но не го искам. То с подаръците е от душата да ти дойде. Иначе си е пазарлък и поръчване. Поръчка. Пак няма лошо пък ако бъде реализирана. Непременно днес си сложете едни токчета и заради мен. Естетски де, не стръмни. Друго си е, друго си е. Да ви е лек и спорен петъкът и много поздрави и усмивки от Синоптичната служба, която се мъчи да се разсъни и да прибере мозъка в главата си. А той, мозъкът и, се кисне в кафето и още не е поел кофеин, че да отвори очите и съзнанието напълно. Петък!