27.04.2015 г.
Поколенията, които се срещат на пътя
Добро утро, скъпи приятели! Започва една важна седмица за мен, седмица на промени и на разни там обрати, похвати, хватки, които няма да прилагам аз де, но ще трябва да потребявам, както се казва витиевато. Те ще се случват на основното ми работно място. Както знаете, в Синоптичната служба съм на граждански договор-със себе си. Това е доброволческа работа, която полагам по съвест и защото така ме влече.
Винаги съм смятала, че журналистиката трябва моментално да излиза в опозиция на всеки, който дойде на власт. Създадена е, за да му казва кривиците. За хвалбите има достатъчно мазници около всеки шеф. Журналист ли си-значи си в опозиция. Закон на професията. Не мога да разбера изключително ниската търпимост на всички нива шеф-ове към критиката. И изключително завишените изисквания всички да са благодарни за това, което се прави. Ма моля ви се, изтърпете и нашето поколение поне-това е последното поколение, което може да произвежда градивна критика. След нас вече всичко е розово и нагласено по вашия тертип. Изтърпете нас. Това е последното поколение, което чете книги, има библиотеки вкъщи, уважава учителите и професиите принципно, има идеи, раздава ги доброволно, мисли по-далеч от носа си, може да работи в екип, може да признае успехите и да си вади поуки от провалите, не е самонадеяно, не очаква всички да са му задължени, всичко да му се полага, всичко да пада от въздуха...Ще трябва да почакате да се пенсионираме, но и тогава не гарантирам, че поколението на 40-50 годишните ще се дръпне от сцената. Единствено си мисля, че няма да му разрешат да влияе на внуците си и да ги прави...извън нормите, мерките и представите, нужни за един удобен живот.
Ще трябва да почакат управници и шефове моето поколение да бъде напълно подменено с новото. Концертът на Слави и снимките, които видях на публиката му, ме размислиха за това, което идва. Как го изваяхме само, какъв общ образ му направихме, как можахме, как допуснахме?! Да обичаш Родината си по концерти. Да очакваш зрелищата, светлините и звукът да те разтоварят от тежкия делник. Да търсиш и преследваш щоу-то навсякъде, със самолети и влакове. Да изискваш високо качество - на зрелище. Защото си го виждал и по света и най-вече-по телевизията. Ох, не ми се продължава...Бъдещето идва-с мускули,лети по фитнеси, говорещо английски, справящо се с технологиите, не желаещо да носи отговорност, да прави компромиси, със стилни дрешки, изискващо високо качество във всичко, непрекъснато претендиращо, вечно недоволно, много информирано, малко подготвено - да се справи с извънредното, от което в голяма степен е съставен животът.
Но идва. Без емоции, само чист разум. И понякога-отпускане с ФЪН /забава/. Ще дойде, но ще трябва да ни прескочи и преодолее-като "легнал полицай" на пътя. Все още сме на пътя му, за да ограничаваме скоростта. С която се ветрее насам-натам, понякога самоубийствено. Да заострим вниманието му. Ще дойде време, няма да има нужда от тези примитивни височини, създадени да намалят скоростта. Намаляването ще си бъде внедрено в устройствата на самите автомобили.
Наясно съм. Но засега сме на пътя-последното поколение, чело книги и мислещо. И правещо сравнения. От които сегашното бяга, те усложняват мисълта. По-просто е да мислиш в: приходи-разходи, ползи-вреди, печалба-загуба...и тн.
...Хайде, че се отнесох! Тръгваме на работа и преодоляваме деня. Ще е хубав и спорен. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар