Сутрешно слово за художниците

Добро утро! Като погледнах навън в прозореца -брей, това облачестото тъмно, дето беше на ивици само, се е обединило в голям облак и е тръгнало да завзема небето...Ами пролет, нормално. Събуждаш се в слънце, прибираш се в дъжд. Затова работят индустриите, да опитомяваме природата. Сутрин с крем с фактор на лицето, вечер или там както се случи-с моден чадър. Чадърите стават все по-красиви, вчера се дивях на един с цветя от импресионисти. Тук вече плавно навлизам в темата, за която си мислех да пиша тази сутрин. Темата за художниците, Художествената галерия на Стара Загора, за Марин Добрев и неговите другари по четка, за Юлка и Герка, които познавам, за Пламен и Росен, за Петя...няма да е поименно, разбира се, за всеки. Днес ще се открива изложба на Янаки Кавръков в галерията. Не знам, колко хора знаят какъв художник е имало в това наше село. Обожавам картините му. И синът му е много талантлив. Но бащата е извънмерен-извън мерките. Марин пак ще ми разкаже за художника - красиво. Ако има сладкодумец в този град, на когото истински се възхищавам-това е Марин Добрев. Реди думите с невероятна лекота. Това е природен талант, не е от преподаването му, той винаги си е бил такъв. Обновяването на Халите в Художествена галерия тръгна от гражданска инициатива. Тя поне поведе ремонтите. Имаше събитие в порутената още сграда, на което се събираха пари за ремонта. Много хора бяха дошли. Аз още работех в Радиото, децата малки, нямаше на кого да ги оставя, взех ги с мен. Вързах им по един балон на ръката-дето ходят из залата, да ги виждам, да не ги изгубя...Имаше дух и сърце във всяка работа, която се отпочваше тогава. Имаше ентусиазъм. Сега може да бъде намерен само на стадиона в агитките. Градът много се промени. И художниците му свиха, както и поетите, и музикантите. Признават ги малцина, малка групичка съзаклятници и ятаци, които им носят обичта и подкрепата си във вид на публика. Никакъв приз Най-добър град за живеене няма да спечели Стара Загора, защото забрави сърцето си, въображението си, хората на духа. Те пък, на инат, правят ли, правят - картини, изложби, спектакъли, музика...Ей, не се спряха и само пари харчат. За Изкуство. Мар божке, нормалните хора печелят пари, които те харчат! Това, моля да се уточня изрично, не е моя мисъл, а на народонаселението, което завзе последните години наше село. Айде да не се отплесвам, че на мен ще ми стане гадно, не на друг. А аз си се обичам. Затова се грижа за себе си, което значи-за духа и за тялото. Духът ми е много важен. Ако се видим на изложбата довечера-видим се, ако ли не можете-то някой ден, но непременно я посетете. Марин Добрев остана висок като стил и отношение и критерий към това, което прави. И му свалям шапка. И му правя поклон. Спокоен петъчен ден, ведри и отморителни събота и неделя и хиляди привети от Синоптичната служба на 8я етаж! /снимките са от изложбата Малка Графика в Галерията преди известно време/