Малки истории с книги

Добро утро! Днес съм решила да ви разкажа няколко мои Истории с книги. Вероятно ми дойде наум, защото довечера ще участвам в Нощното четене в едно от любимите ми места в града - Книжарница Хеликон. Вероятно първата книга която съм докоснала е Албум на растенията и животните. По разказите на майка ми, била съм къмто 2годишна и съм изпаднала в луд рев на страницата, в която се е разказвало и са били снимани змии. И сега дори като пиша "змии" се потрисам-това е праисторическият страх в мен, с който явно съм родена. От последващите книжки в ранните детски години си спомням няколко особено ясно- поредицата голям формат с тънки корици Африкански приказки, Японски приказки и Индийски приказки - такива невероятни рисунки, такава красота! Оттогава обичам много народните приказки - на различните народи и доста съм чела, като много по-малка, разбира се. Другият ми спомен за дълбок и напоителен рев върху книга е когато четях Малката кибритопровадачка на Андерсен - и страдах заради момиченцето, а и имах такава точно баба-от тези, дето си седят вкъщи, готвят, шетат и те обичат безпределно много. Четох и препрочитах, докато я изпокъсам Пипи Дългото чорапче. Там имаше рисунки на магазини, каквито в моето детство нямаше. Пълни рафтове с всевъзможни красоти-особено ясно си спомням рисунката на магазина с играчки и този с бонбони. Брех, в какви страни с какви магазини растат тези деца-си мислех тогава. Междувременно откриха книжарница по пътя ми за училище и се появи мечтата ми да работя в книжарница. Всичките си стотинки давах за книги и дори тайно ми запазваха книги, защото то не беше като сега - всичко да има и в изобилие. После дойде съзряването и големият мой рев над любовните истории- най-много върху Дамата с камелиите, направо я наводних тази книжка малък формат. И върху Кралица Марго. Гордост и предразсъдъци. Откъм 9 клас се появи страстта-харесам ли автор, да го изчитам открай докрай. Първи по реда си беше Хемингуей. Целият. После Труман Капоти - и него. Напълно безразборно - хареса ми някой и го почвам открай докрай. Айде да не се хваля сега пък толкова. То беше, сега не е така, няма време. София на студентството ми, с книжарницата на Български писател до Славейков я няма. Остана книжния пазар, но..книгите станаха скъпи. Купувам все по-нарядко. Всъщност си събирам една Индийска поредица и ...снова между двете библиотеки. Често връщам непрочетени книги. Уви. Мечтая пак четенето на книги да стане модно занимание за младежта. Нищо не може да замени четенето на книга. Все още съм убедена, че книгите изграждат речника на един човек. Много съм горда, че у нас се издават хубави и красиви на външен вид книги. Че има добри преводачи и от младите, че има такива поети! Заповядайте довечера - където си пожелаете от местата в Стара Загора, дето ще се чете и ви желая приятни мигове! Поздрави от Синоптичната служба и ако си и купите книга довечера, каквато и да е тя - голямо добро ще си направите, да знаете!