Слово за помощта, която винаги е безценна

Добро утро! Да ви кажа, хич не знам за какво да пиша тази сутрин. Може би за хладинката, която полъхна от снощи. И е приятно едно такова. За гъмжащия от абитуриенти и родители център на Стара Загора по тези дни. За сенната хрема,която ме пипна и налегна яко. И тази година и пак няма отърване, ей. Темите за разнообразни тези дни, препускат, изпреварват се една друга,прескачат се презглава направо. Не мога да се осъзная, колко бързо и главозамайващо тече това време и само по снимките познавам, че е отминало и минава. Все ми се струва, че съм си една и съща-вътрешно. Ама не е така. Вчера си и ви пожелах спокойствие и наистина имах цели 30 минути безцелно седене на пейката в обедната почивка и наслаждение на околния пейзаж. Преди 6 години е било, на първия йога-лагер, лежах в зелената трева и за първи път в живота си се чувствах лека и безпричинно щастлива. Безпричинно-без причина, така - просто, леко, въздушно. Уникално усещане, което също остана много ясен спомен. Много ясен. Като че ли мога да протегна ръка и да го докосна. Всеки път, когато си помисля за това. Нямам време да проуча и да ви докладвам за филмите, които съм си набелязала да гледам на Златната липа. Със сигурност засега е един - и той е Урок, български. За другите ще се поинтересувам малко повече. И ще ви пиша непременно. Тези дни са ми изпълнение с радост, грижа, благодарност, обич, споделяне - все хубави неща. И тази вечер също. Комитетът по отглеждането на бате Радо и детето Жени ще бъде събран от моя милост и ще бъде почерпен за здравето им. Толкова много са ми помагали приятели отбрани, че не мога да не ги прегърна всяка една по много и силно. Помощта никога не се забравя. Много по-ценна е от парите, да знаете. Да помогнеш на човек, да му дариш от времето и силите си в момент на нужда... Не се забравя, не. Винаги когато можете, помагайте. С каквото можете. И най-дребният жест се помни, да знаете. Особено пък, когато се отглеждат деца. Наистина е трудно и един човек на едно дете не стига - казват съседите ни турци в Кърджали. Когато се появи дете в тяхната къща, всички заедно го отглежда. Тя е къща огромна и принаснаждана и мисля че в нея са 3 семейства, поне. За отглеждането на дете само родителите не стигат и е добре то да расте сред много хора. За детето е добре, да не става Дивака Петкан. И без това самотата дебне отвсякъде в този свят на възрастните. Сега ви желая лек и усмихнат ден и непременно да сте позитивни и усмихнати! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!