"къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък..."

Добро утро, добро утро! Значи такаааа...Снощи уважихме премиерата на Вики, абитуриентка в 4 клас в Шесто основно училище и млад талант от Детската театрална школа към Кукления театър. После направихме с Вики импровизирано интервю на бира /възрастните/ и сок /тя/ относно ролята и, посланието на пиесата и бъдещите и творчески планове. Напоследък се случи, че втори път гледам пиеси с деца-артисти. И ми е хубаво и заредено след това. А по време на зрителстването ми, пък се смея и радвам на воля-досущ като връстник на артистите. Снощи само подхванахме темата Защо тези наши разкошни, артистични деца стават такива безлични възрастни хора? Като деца всяко има своята уникална физиономия, като пораснат - са просто маса лица. Наблюденията и след снощната премиера сочат следното: - Децата са разделени в 2 възрастови групи - малките /до 3 клас/ и големите - след 3 клас. Удивителното е, че сред големите са масово ученици в 4 клас и едно само дете в 5 клас. И това е то. След 5 клас децата почват да стават възрастни и системата на "знания", получавани от много преподаватели, натискането да учат и да имат хубави оценки по всички предмети, натиска да размишляват и тръгнат към своето бъдеще със "сериозни" професии ги отдалечава изведнъж, изстрелва ги от несериозните занимания с изкуство и ги захвърля на една далечна и самотна планета на големите хора. - Ако случайно пък някои от тях, влизайки в сакралния 5 клас, се осъзнаят и се обикнат като бунтари, различни от другите, непримирими и арт, то децата се записват в Школата на Фори и продължават с театралните експерименти. Което е хубаво, прекрасно и чудесно и се осъзнава в пълнота малко по-късно. Че когато си бил на сцена и заедно с колеги-артисти, си работил за най-добрата изява на най-доброто в себе си. Че повече никога няма да те е срам, свян или притеснително да заявиш пред света за своите качества, мисли и вълнения. Че ще се представиш добре на интервюта за работа, на презентации, при водене на преговори и тн - когато пораснеш и вземеш професията си, каквато и да било тя, в ръце. - Обобщавам - заниманията не само с театър, а с изкуство изобщо - те правят уверен в себе си в годините на най-голямото колебание. Правят те различен от другите - а такова щастие е да си различен. Много е трудно, но е и голямо щастие, вярвайте ми. Отскоро в града ни Фори има и Театрална студия за възрастни хора. Ами наистина е невероятно-да оставиш работния ден зад себе си и да влезеш в роля на сцена. Супер е и чакам премиерата. Да ви пожелая за Гергьовден богата и умна трапеза, много радост с именниците /аз си имам Малък Георги-племенник и Голям Георги-тате, но само ще ги чуя/ и една дълга разходка сред природата! Спокойни дни - днес, а че и утре! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!