Сутрешно за едно изчезнало море

Добро утро на 24 август, приятели! Години преди по това време точно ходехме на море. Цяло лято бях на работа, бяха и трудни, жегави лета /пак/, имаше пожари, идваше и огромен самолет да ги гаси. Беше душно, почнаха да слагат климатици по стаите, на моята като приземна - не стана работата...Но! Края на август си беше лято, първите дни на септември беше много красиво лято, на сбогуване пак беше лято. А сега вече не е така.Лятото връхлита внезапно още през май месец, изпича ни, изпържа, полузадушава, вари, къкрим...два плътни месеца. И което остане от нас, потегля на работа - с колкото са останали жизнени сокове. Доста свирепо бе това лято за мен - в буквалния и преносен смисъл на думата. Нощите на 8я етаж, в които всичко в теб /мисъл, разум, воля, вода/ изтича през кожата...Липсващото ми /за първи път, откак съм на този свят море!/ - много силна болка през всичките 10 дни там и от спомена после. Моето море го нямаше на мястото си, то беше скрито от чадъри, плътно завзели цялата ивица на Каваците - от единия до другия край. Отчаяно се опитваше да ми спаси място - за мен, специално, както обикновено. Но с алчността борбата винаги е обречена. И морето просто изчезна и се скри от срам. Това,което беше останало там, бе с бистра като сълза вода. Явно и то плаче - морето. Особено като ни гледа какви сме-ненаситни човешки червеи. Но както и да е. Мисълта за нещо, което не успяхме да спасим, за болка и обида от това, което е - беше и у други хора, влюбени като мен в това място, в това море. Проверих, говорихме си. За "човешкия фактор" на плажа наоколо няма да говоря, защото там е потресаващо. Толкова много, че стъпих едва за час в Созопол и повече не отидох. Край древната стена, въздигната с европейски пари и за да се разхождат хората и гледат морето - масите на нововъзникнали заведения бяха наредени на влакче просто. Вървиш и се блъскаш в сервитьори с табли. И те гледат от масите като плебс, който пука филии и бира в квартирата и тук без пари гледа морето и луната и се опитва да пречи на платената и от масата гледка. Както и да е...времето мина бързо, ще имам тен и до другото лято почти. В Стара Загора целия август е тихо, спокойно, съзерцателно. Кафето пред Операта е сенчесто и прохладно. То стана едно от местата, в които може да погледаш за успокоение, съвсем прилични физиономии. Хората говорят тихо и възпитано, музиката не стига че е класическа, ами е и тиха и хладината сутрин е животоспасяваща. Такова беше общо взето спасението в жегите. Кафе пред Операта и на климатик-после. Единственото полезно нещо, което свърших бе да боядисам терасата - първи опити с латекса и да прочета книгите на Анте Томич, които са много балкански и много смешни. И в Хърватия са такива, като нас. Но май по различен начин пазят природата си - крайбрежието им е приказно и неурбанизирано като нашето. Може би малко тъжно стана като за начало на деня и седмицата това ми житеописание. Няма страшно, жизнеността е съхранена, ня мястото си е. И понеделникът обещава хубави работи само. Нищо че се пада първи работен ден след отпуската. Хладен и прекрасен е! Това беше дълго послание на една затъжила се да пише Синоптичка, но следващите няма да са чак толкова епистоларни. Кратко, стегнато и ясно. Сега слагайте усмивката, както винаги съм призовавала - и напред към новия ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!