Честит ни Световен ден на музиката 1 октомври!

Добро утро,скъпи приятели! В днешния първи от новия месец ден 1 октомври има поместени няколко празника - Ден на поезията /България/, Световен ден на музиката /ЮНЕСКО/, Международен ден на възрастните хора /ООН/. Посочено е още, че в 1 октомври отбелязваме още и - Световен ден за борба с хепатита,Международен ден на вегетарианството — Учреден през 1977 г. с решение на световния конгрес на вегетарианците във Великобритания по инициатива на Северноамериканската организация на вегетарианците. У нас е и Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР, Ден на Застрахователя , Професионален празник на зенитно-ракетните войски. И като за последно, но не знам последно ли е - днес е Първи учебен ден на най-старото висше учебно заведение у нас, моят Софийски университет. Какъв ден само, нали? Бих искала да се съсредоточа с няколко елементарни разсъждения върху един от световните дни днес - този на Музиката. Защото в последно време в такъв музикален институт си вадя хляба. И защото много, ама много обичам хората, с които работя. На първо място бих отбелязала,че това музикантството, специално класическата музика и операта, в наши дни у нас - е занимание обречено. То съществува благодарение на шепата хора, които имат нужда от него. И в опозиция и почти нелегалност за другите, за останалите, които са "хиляди,маса,народ". То е обречено, понеже в последно време и никоя власт не го припозна - да го приласкае, да го възроди. Никой властимащ не идва в салоните, не стои до края на една постановка, не поздравява после артистите в гримьорните им. Не се интересува как работят и живеят, какво става в душата им. Не вижда нужда да помогне повече хора,бебета,деца,кучета и котета да познават и обичат класическата музика. /Когато вършиш една работа в почти нелегална обстановка, не е удовлетворително за музиканта - той е такъв по призвание, а значи с душата си. И може, но не е ефективно да работи без признание./ Властта не събра един път поне директорите на музикални училища да разбере, защо е този отлив на ученици и защо децата не учат инструменти. Директорите пък много им дреме, събират ученици заради бройката с театрални разни там паралелки и си вземат делегирания бюджет. Обречеността идва и липсата на попълнения за оркестрите. А защо идва тази липса ли?! Няма друг народ, измислил поговорката "Музикант къща не храни", която и тотално не е вярна. Всеки може да храни къщата си, само да е добър в професията си, активен и предприемчив. НО! Поколенията на бързата консумация тип Макдоналд искат всичко бързо и веднага. А музикант се става от 4-5 годишен, с непрекъснато свирене - до края на кариерата. Майките или там други роднини трябва да са настоятелни. Пианото, цигулката искат да седнеш на едно място да се упражняваш. Балетът иска упражнения. Милиони пъти повтаряне на едно и също движение, изсвирване на една и съща фраза. Разчитане на непознат текст като нотите. Самоусъвършенстване. От най-ранна детска възраст. А сега тази възраст се отлага и отлага и отлага. "Нека си изживее детството.Нека не се тормози, цял живот ще е тормоз" - казват съвременните родители. Нека се занимава с футбол, с манекенство, с бойни изкуства- да е силен, да бори врага, да му счупи носа,врата, ребрата на този,който посегне да го тормози. Да стане робокоп, да мачка другите, да ги гази... Онзи ден си мислих и защо още не са музиканти и артисти повече хора. То е сякаш да ходиш с открит гръден кош в света, с незащитено сърце, с отворена глава. Веещите ветрове влизат директно в теб, сякаш нямаш защита да се предпазиш. Изкуството е толкова фино, крехко и мимолетно. Като воал е, не като като плюшено перде. Често не може да те предпази от лошотията навън. Тя е като челен удар на локомотив, налита с тонове железа и бърза скорост. Човек не иска детето му да е чувствително и ранимо и като голям човек. В последно време не иска и да умно дори. Там ако може-полуумно, че да не се отличава и да не го смачкат другите. Честит 1 октомври на всички мои колеги в Операта! Както Министърът на културата я нарече в поздравителен адрес - "ВАШАТА ОПЕРА", сякаш не е на цялата страна, не е негова. А си е на вас, дето сте там, нещастниците. Дръжте главата горе и знайте,че сте необикновени и много необходими. На шепата изчезващи от салоните хора. И на мен, лично. Поздрави от Синоптичната служба и може да поздравите колегите ми довечера,като посетите представлението на Операта "Мадам Бътерфлай" и ръкопляскате после на артистите! Хубав ден, пълен с музика!