Седмицата преди 1 ноември -този чуден празник

Привет, привет! Съжалявам, че снощи имаше шепа хора в залата на Операта. Много ми е болно. Да правиш авангардно изкуство е като да превеждаш хората през дървен,люлеещ се мост над буйна река. А в съседство на теб е мост голям, широк, проверен. Дето се казва мостът на масовото изкуство, за масите. Той и затова е голям и проверен, да понесе много маса върху себе си. От големия мост се вижда дървения и люлеещ се страховито над водата и хорицата, които пъплят по него. "Абе вие луди ли сте, авантюристи ли сте, или просто ви хлопа дъската?" се питат хората от големия мост. Понякога се и провикват към тези на въжения. Обаче водата е силна, грохотът е голям и заглушава думите им. Хората от въжения мост не са се вкопчили само за него - сакън, това е само, един път е на света. Те са отворени и за другите пътища. Просто не ги е страх да минат по несигурния. Не ги е страх. Мисля че хората най-много се страхуват от това, да не се разочароват - в днешно време. Излизали са от зала, където сме гледали пълна тъпотия, но със софийски адрес и са се превъзнасяли, колко хубаво било! Страх ги е да не се разочароват хората, да не чуят другите, че са си дали парите за нещо, което не ги е удовлетворило. Този страх произтича от големите очаквания и високите претенции. От нищо друго. Влезеш ли където и да е, на каквото и да е - информиран, разбира се, но без кой знае какви очаквания и предварителни настройки и нагласи, винаги получаваш добро. Това е един от законите на Вселената. Та така за съвременното изкуство, но хората не са виновни. Те трябва да бъдат подготвени за него. Всеки, запален по екстремните спортове, има подготовка в умения и за оцеляване. Нормално е. На децата им беше странно, не ги чух какво си говориха после, само една фраза чух "Трябва да имаш много въображение, за да си представиш това на сцената, какво е". Да, трябва. Извинявам ви се, деца, че на въображение НЕ учат в училище. Няма такъв предмет. Може би някой свестен учител по литература преподава по нещо си. Но толкова. А, и в клуба на поетесата Мария Донева ще се преподава, сигурна съм. Покрай изборите изпуснахме дирята на тази седмица, която ни отвежда в един от най-духовните ни празници - 1 ноември. От сайта "Аз чета" са обявили седмица на българската книга и днес ще ида да оставя в Библиотека Родина няколко български книги за кътчето Пътуващи книги /буккросинг/. Да знаете, че това са "Железният светилник" на Д.Талев, стихосбирки на Иван Давидков и Атлантида на Коста Радев /този писател открих като студентка и имам няколко негови книги/. Приятно четене и всичко най-слънчево и съществено днес! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!