Шареното на живота в днешния ден

Добро утро! В Синоптичната служба тече леко неразположение от рода на вирус, но всичко е в рамките на обичайните симптоми,които не възпрепятстват мислене, вълнение и писане. А и прочетохме за днешния ден - необикновен е. Бързам да ви споделя, защо. Не по ред на важност, по някакъв ред на кацане на мислите ми. Днес в Хеликон ще кацне новата книга на "таткото" на Уве, леле откога я чакам! В последните пълни два почивни дни прочетох две книги - Куфарът на брат ми и Добрите хора четат книги и пият кафе. И се усетих вътре в чалгата и аз. Първата книга е писана от невероятни умници, които и се изразяват така умно,че понякога ми струва усилие да прочета и се зарадвам на всяка една фраза. Наистина. /Така ми се случи и с една друга книга на хиперумник- Цивилизация на зрелището от Марио Варгас Льоса./ За щастие, втората бе погълната веднага с нейните простички изречения и чак предизвика у мен умиление с фрази като "И тя склони глава на рамото му" - естествено, че беше любовна история. Оф! Днес е излязло първото издание на "Мечо Пух" пред 1926 година - каква прелестна книжка и какви красиви, окуражителни фрази в нея!Вече толкова години се чете от толкова много деца, за възрастните да не говорим. Мисля си, че дори те са най-върлите и почитатели. Интересно ми беше да прочета факта, че на днешна дата през 1896 г. — В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на дн. Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка. Представяте ли си - едва 18 години след Освобождението. След мрака, сред изчезването на цяла една държава, тя, едва на 18 години свободна - има нужда да образова художници!!! Мисля си за съвременната ни държава, вече след Освобождението и след Демокрацията - и вече е готова на едро, да закрива опери, театри и тн., които не се справят с основното задължение,което вменява Държавата - да продават билети, да реализират приходи! За вече нямаме нужда от опера на място, където хората на целия град я създават преди 90 години. Не ми е ядно, само ми е тъжно и пусто! Предпоследното - днес през 1964 година Мартин Лутър Кинг е получил Нобелова награда за мир. Най-младият и лауреат. Ходил е през 1959 година в Индия да проучва съпротивата на Ганди. И е бил убит, млад и в разцвета на силите си. Държавата не допуска по върховете си мечтатели. И я наричат "най-големият носител на насилие в целия свят"! Статията за Кинг тук ми беше интересна, може да я прочетете. Не забравяйте,че може да бъдете на концерта по случай 150 години от рождението на Сибелиус в Операта довечера. Една малка на ръст пианистка, азиатка се разсвирва толкова упорито тези дни в една репетиционна, че се удивих отново от работоспособността и отдадеността на нейната раса. Затова е и бурното развитие на държавите им. И не забравяйте,че днес е празника на Света Петка, а тя е българска светица и един от небесните покровители на народа ни. Усмихнат, лъчезарен и вдъхновен ден!