„Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“

И така - прекрасен съботен ден дойде! Даже и работен, пак е красив. От сутринта е такъв. Обещах вчера да ви пиша за духа на едно събитие тази вечер в Операта, в което има една от непознатите на много хора думи "Самарянин". Уговорката е, че както всяко нещо-събитие, документ и пр. в живота има "дух" и "буква" тук ще говоря повече за духа, отколкото за буквата. И днес още има самаряни. Самаряните (иврит : שומרונים) са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина.Те не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танаха признават само Тората и книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория храм са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от ортодоксалната юдейска общност.Понастоящем представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина. Притчата за добрия самарянин разказва, че по пътя от Иерусалим за Иерихон един пътник бил нападнат от разбойници. Ограбен и пребит, той лежал полумъртъв на жаркото слънце.Случайно по този път минавал един юдейски свещеник. Погледнал го съчувствено, но го отминал, понеже бързал за службата в свещения град. След него минал левит, също служител на закона. И той бързал да отмине, окаже помощ. След тях се задал един самарянин, съвсем чужд по народност и вяра на изпадналия в тежка беда. Сърцето му трепнало от милост и той се спрял. Измил раните с вино, омекчил ги с елей, превързал ги и качил човека на добичето си. Откарал го в страноприемницата.На следващия ден, преди да замине, дал два динара на съдържателя на страноприемницата и му казал: Погрижи се за него и ако похарчиш още пари, на връщане аз ще ти заплатя. Няколко са крилатите изречения от тази притча:"Да възлюбиш ближния както себе си", „Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“ Това е то духът на самарянството - да се грижиш на някого, без да очакваш благодарност или възнаграждение за това. Да си мислостив, да помагаш - от сърце. Това е духът на самарянството, който в днешни дни не е много запазен в оригиналния вид. На първо място, дали се говори в семейството, чуло ли е едно дете кой е самарянин, какво значи да помагаш? На второ място-поощрява ли този дух родното училище или тормози децата заради отсъствия,които са направили поради доброволчество? Второто е. В земите на Запад от нас държавите, обществата са организирани около този и той е един от основните закони - на доброволчеството, на самарянството, на непрекъснатия живот в полза на човеците и на Обществото, на държавата. От деца до последните си дни всички полагат, сякаш разписан по норми - доброволен труд, творчество, грижи, помощ - без заплащане. При нас свирепостта на обществото и особено на политиката ни, предизвиква обратна реакция в обществото- на много изяви на милост и състрадание. За тях е много хубаво да се пише и говори по много. Колкото повече - толкова повече. Да има такива награди като Добрий Самарянин. /Аз не съм за наградите и състезанието, защото отсъждането е човешка работа, а тя невинаги е обективна/. Но съм твърдо ЗА да се говори и да се споменава за добрия пример. И повече хора да се включат като информират и номинират /модерному речено/ добрия пример. За да се различава от не-добрия. Самите хора, обществото - да си изградят критерии. Това е особено важно.МНОГО важно. Кой е добър и състрадателен, кой помага заради доброто си сърце, не заради чест, слава и пари? Кой дава от сърце. Кой помага. Кой съдейства. Кой състрадава. Не ми се нравят Благотворителните концерти напоследък, които избухват всяка вечер и в които са въвлечени много деца като организатори. Благотворителността, самарянството - не са по повод, не избухват само за Великден и за Коледа. Те са малки жестове, скромни, обикновено скрити. Хората, които ги правят, не се афишират, не се заявяват. Не канят звезди на българската естрада, които им искат хонорари за участието си в "благотворителен концерт" /какъв потрес, бих казала!/, за да се събират пари в касичка или от билети, вход и кой колкото даде. Цялата зала на Операта - 600 души може да събере с билети по 10 лв общо 6000 лв. Ако е опростен наемът на залата от почти 2500 лв. и отидат пари за хонорари на участниците в концерта - де е благотворителността. Къде е? Там, където е "вярна, ти любов народна". Вдън горите тилилейски е. Крие се и само отделни ятаци и носят там, каквото и е нужно. Благотворителността не бива да става бизнес, не бива. И с това бизнес да правиш в наше време! НО, замълчи сърце! Тази вечер аз ще бъда в залата на Операта, за да подкрепя всички номинирани в Конкурса Добрий Самарянин и да кажа още веднъж Благодаря! на д-р Рени Колева, на която създадох май напрежение, като я номинирах в конкурса. Когато си свикнал да правиш добро, като вдишването и издишването, изведнъж ти става необичайно някой да ти каже,какво точно правиш. Защото ти си забравил, то е по-силно от теб. Правенето на добро.Попитали стареца Паисий: „Защо нашият живот е станал такъв страшен, унил, безблагодатен, нерадостен?” И старецът отговорил: „Защото ние поставяме Бога в нашия живот накрая”. Светъл, хубав и благословен да бъде днешният ви ден и само хубави мисли, думи и дела да ви спохождат! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж с това извънредно издание на Синоптичните по един хубав повод.