За сънливите главици в класните стаи в този ранен час

Добро утро, добро утро! Някак си неморално и нечовешки е да се излежавам, а малката Дребосъчка в апартамента до нас да е станала в този неразумен час, да е сънена милата, а да я обличат и решат дългата коса, за да я водят на училище. Тя е очарователна първокласничка и наистина не мога да разбера този терор над децата с това ранно ставане и започване на училище в 7,30 часа. Все още не мога да го разбера. Възрастен човек-иди,дойди. Учителите даже предпочитат-дообяд училище, следобяд-частни уроци. Ама малките, началната степен...наистина не го разбирам. Телцето е мъничко, умът спи, душата спи до него, до тях спят говорните функиции. Не мога да чуя сутрин Дребосъчката през стените, тя според мен не може да говори толкова рано. Само изпълнява простите технически задания по обличането и обуването. Чудя се, бързо ли проговарят в час като пристигнат и в 7,30 са по чиновете?! Сигурно едва ли,но пък госпожата ще си изпее урока там, каквото се полага по учебната програма. Мисленето започва според мен чак след 8,30 към 9 часа. И прозорците на Езиковата вече светят и зад тях се подреждат деца по чиновете. Може и да казват - не ги жалете, нека свикват, обаче този час е безумно ранен. Преди години трите деца в къщата на моите хазяи-американците, се изнасяха преди 8 часа на училище, с колата, то извън градчето се падаше. Майката-учителка по математика в училището-гимназия, и тя с тях и се връщаше след 15 часа. Дообяд преподава, после се занимава с изоставащи ученици. В училище и безплатно. Не чух изобщо да се произнася съчетанието "частни уроци". А тук децата се побъркват, особено тези в 7 клас-за кандидатстване в гимназиите. И защо? Нали изпитът трябва да показва наученото в класните стаи. Родителите са виновни, че си дават парите да вдигат средните резултати на изпитите и да показват статистиките несъществуващо ниво. Изобщо родителите сме виновни за много работи с децата. Замислям поредица в няколко части с конкретни препоръки към родители на ученици в различни възрастови групи-като минала вече този сложен и трънлив път. Въпреки че не мога да се похваля, че съм била от най-загрижените родители-в смисъл,които пишат домашни с децата, изпитват ги, препитват ги, стоят над главите им, водят ги наляво-надясно по уроци и занимания. Мое верую е-че няма никаква нужда от това. Ако самото дете не поиска помощ. Така...няма да обравим образователната система. Хубаво е тя да може да реагира като жив и чувствителен човек. И да се опитва да спаси умните, нестандартните, зрелите за годините си, самостоятелномислещите, интересните, неординерните, талантливите деца, тези с въображение, с емоции, с образно мислене, с музикален талант.....Да се опитва да спаси всяко едно от тях. Айде не образователната система, отделен учител да се опитва...Но засега нямам такава информация. И ми е болно. Хубаво щеше да има професия - Спасител на човешки души. Работещите да са само в училищата, защото там работата е тъмна и мрачна. И след 4 клас в много голяма степен-безсмислена, тиранична и посредствена. Всички размисли и стасти са по повод реална среща, от която съм много радостна и щастлива, с дете-което е бисер сред стъклени топчета. Уникално дете. Няма да кажа ни името му, ни къде учи-за да не бъде погнато от властите и да го направят като другите. Сега работим с нея върху това-да получи закалката за предстоящите и училищни години. Приятен ден, усмихнат и съществен! Поздрави от Синоптичната служба и внимателно по снега - ходи се с малки и предпазливи крачки!