Приказки в мъглата

Добро утро, приятели! Тези мъгли всяка сутрин нещо се опитват да замъглят световното положение, но! Няма да им се дадем, о не. То е като изпотеното огледало в банята сутрин, докато се къпеш. Нищо не виждаш. Пребърсваш с длан-виждаш се. И с мъглата е така. Можеш да я избършеш с едно движение. То обикновено е невидимо. Можеш да го извършиш по два различни начина с два източника. С ума - който махва във въздуха като диригент и всички почват да свирят стройно. Със сърцето-то предизвиква една особена вътрешна усмивка, която заусмихва всичко наоколо и мъглата се стопява. Обикновено сутрин и двата източника работят добре, въпреки че често им е нужно повече кафе, много кафе за събуждане. Сутрин се проверява дали са в изправност и се задвижват.Без много много уговорки и допълнителни инструкции. Само кафе им е достатъчно. Днешният ден е ден, в който мъглата отново предизвиква да изпробваме инстиктите си за ориентиране в пространството,времето и хората. Дали измерваме правилно разстоянията, посоките, размерите...Оценяме ми опасностите, рисковете, ръбовете, предупредителните знаци. Виждаме ли и колко-надалеч. Можем ли да си представим, какво е - отвъд мъглата. Можем ли още, дори на много години да сме, да виждаме очертанията на призрачни замъци и летящи приказни същества. Защото мъглата не е просто природно явление, тя е свещеното време на разказвачите на приказки. Време за измисляне на приказки, за припомняне на приказки. Време за изгубване и намиране. Наистина приказно време е това на мъглите. Малко утежнено от смрадливата ситуация в големите градове с техния трафик, но...Все пак тайнствено време. Днес ви пожелавам непременно да се чувствате приказно, да прочетете довечера приказка на глас - на деца,внуци, роднинчета. Може и сами на себе си. Защо не? Сега се сещам за една,която много харесвах, руска народна приказка, за Каменното цвете и Данило. Значи това мъжко име ми звучеше много красиво - Данило /с ударение на И/. Както му звучеше, пак като дете - Филип. Така се казвала и първата ми кукла, била момче и съм я кръстила сама Филипчо. Мама казва,че това име няма откъде да съм го чула, нямаме такива роднини и познати. Лек и спокоен последен ден от седмицата, да ви е мирно,кротко,разказвателно и прочитателно на душата! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!/на снимката съм аз, вероятно вече съм я имала куклата Филипчо като се гледам/