За една тема - в частност и като цяло

Добро утро,мили хора! Днес е Световен ден за борба с рака. Болест, която ми взе много близки хора. Казват по сайтовете, че е ден да говорим, колко важни са профилактичните прегледи и добрия начин на живот. Важни са, много са важни. Важни са и хубавите мисли, не-товаренето с ядове, редовното прочистване на съзнанието, правенето на добро, заниманието с изкуство в смисъл творческите дейности...И те са част, не знам дали от борбата. По точно от приемането на себе си, от сприятеляването със себе си. Като дойде страшното, тогава човек се бори. Сега и по докато не е дошло, може да говори. Да се ядат чисти храни, да се мислят чисти мисли, да се спортува. Не знам дали това може да спре някоя болест, която според мен...просто се появява. Но винаги е полезно да се говори за отговорността, която има човек-към себе си. Отговорност да е качествено жив. Докато е жив. Да дава най-доброто от себе си, да е отговорен, да е внимателен - и то не само съм себе си, а и към другите наоколо, семейство,колеги, бедни и слаби хора. Времето не само сега, винаги е било такова-изисквало е /но много тихо, много ненатрапчиво/ да не сме себични, да не гоним само собствените си цели...Но кой да ти чуе. Начинът на живот, устройството на човека е да си поставя цели и да ги постига, за да върви напред. Да гледа повече пред себе си, отколкото и наоколо. Не че има лошо,няма лошо, нито е ненормално,нито е неморално...Просто обществата, в които хората гледат не само пред себе си, а и около себе си - са благоденстващите общества. Както и да е, отвлякох се, но не съвсем. В днешния ден се опитвам да дам скромния си принос, като пиша, че жената не бива да забравя да се изследва поне веднъж в годината при гинеколог, да се наблюдават бенките по тялото, да се намалят цигарите /майко мила,тук не се харесвам!/, да се избира хубава храна, да се движи и спортува човек, да ходи по-често до Аязмото и обратно. Не че това е борба, това е ...отношение към себе си. /По отношение на цигарите и на движението се самопорицавам, напоследък!/. Но не знам, не знам наистина болестта как идва в човек. И дали може да се спре. Напоследък установявам, че на един от най-простичките въпроси и той е ЗАЩО? - отговори няма и няма. В много ситуации, за много поводи. Защо ли е така? Сякаш някаква извънземна и невидима мъгла се стеле наоколо. Та така...Нека бъдем усмихнати и добри. Животът е най-голямото богатство и всеки един ден е изключително ценен. Изключителен и ценен. А за борбата...с лошите болести и с всяко едно препятствие в живота са нужни: да не си сам и да имаш много подкрепа и много любов наоколо. Това съм разбрала от животеца си и преживяванията си досега. Желая ви светъл и спокоен ден, благоприятен и съдържателен! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

За петлите по оградите на съвремието

Добро утро и честит празник, пак, 2 февруари е Сретение Господне и Петльовден! За петлите по оградите ли да попиша малко тази сутрин...Може би да. Мъжката част на човечеството ми е била винаги интересна. Още от бебешките колички. Момчетата са различни-голямо-главести, с големи ръце, раждат се едри, един такъв техен си формат, не можеш да ги сбъркаш. Спят и функционират, като са нахранени добре, искат само това. То остава и до дълбока старост. Гладни-не фунционират. Когато са сити-светът и хоризонтът заемат местата си и виждат реалистично. Когато са гладни и ядосани-хич не ги търси за работа,мнение,задача,важно решение, за каквото и да било... Чудя се, как така войните се водят и печелят от мъже. Които няма как, преживяват глад,студ, мрак и потрес в окопите? Кое ги движи тогава мъжете? Вероятно в извънредни условия се задействат инстиктите, заложени с програмирането на пола още преди векове и галактики. Не знам. Но мисля,че жените са доста по-устойчиви същества на лишения,глад и мизерия. И все пак-жените не водят войни. Дори не биха ги захванали.Това е голямата разлика между половете. Все повече се убеждавам,че мъжете в днешно време не са хората на разума. Решителните-са на действието. Там много разум не трябва, там трябва сила,енергия,движение, дърпане напред. Даже разумът вреди, в известен смисъл. Защото трябва да се дърпа човечеството напред. Стават все по-странна материя за разглеждане мъжете. В последните години придобиват масово типични за жените /уж/ черти- сърдят се лесно, вярват на клюки и сплетни, плетят клюки и сплетни, обграждат се с безинтересни хора, на чийто фон да блестят, не умеят да водят трудни разговори, не умеят да казват истината и нещата право в очите, не умеят да си водят сметката и да разделят сламата на магарето на две /поне/, абсолютно всички мрънкат и се оплакват...Какво ли става? Какво става с този пол? Поколението на кавалерите изчезна почти тотално и напълно. Вече никой не целува ръка, не подава ръка като слизаш от превозно средство например, не дърпа стол-като сядаш на масата, не прави комплименти, не подарява цвете без повод...Мисля че се смята за загуба на време...Въобще всичко романтично сега е загуба на време. Добре че в пубертетските години се гледат повече сериалчета и децата празнуват 1,2,3 месеца от началото на всяка дружба, Свети Валентини летят, мачкат се по краката за цветя на пазара на всеки 8 март. Те това е сега тъпо и цветя на този празник не ща. Парфюм може.Позволявам и насърчавам напоследък. С напредване на годините човек изтърква рефлекса си за романтика. А трябва да се поддържа. Та-честит днес Петльовден, ден на мъжките рожби! Ще я видим аз каква съм я отгледала, засега това което е бате Радо - ми харесва. /странни са ми девойките на годините му и претенциите им за живота и човешките отношения, копирани от нискокачествените сериалчета,които зяпат/ Да живее мъжката сила, гордост и чест! На тях все пак се дължи движението на света напред, към светли бъднини-надявам се! Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Здравей Февруари с мечтата ми за чисти улици

Привет и добро утро! Този февруари според мен се очертава интересен и мил. Първо, че ми даде почивка тези дни от снеговете и ледовете. Много съм му благодарна. Второ,че покани кокичетата из дворовете. Градският пейзаж стана някак си озарен-като отвътре. Кокичетата не са огромни цветя и не греят. Те светят сякаш и изпод земята. Така някакси спира човек макар и за минути време, да забелязва калта, която се стеле навсякъде по улиците. Как станахме вече 27 години демократични и европейци, а тази кал извира и извира? Около блока ни източника и е един доста голям паркинг, който не е асфалтиран. Ами другаде? Вървя, гледам улиците и тротоарите и се замислям-тази точно откъде е? Много често не се вижда. Имам усещането, че калта по улиците ни е също както с кокичетата-вътрешно извира. От хората, от лошотията, от лошите мисли. Сума ти междублокови асфалтирахме,улици и тротоари поправихме, а тази кал е навсякъде. По обувките си може да видите, ако смятате че съм черногледа. По-често да се мият улиците? Дали и тогава ще намалее и изчезне? Не знам, наистина. За мен калта е хем зрима, хем метафора. Надявам се сега на пролетните почиствания, нищо че зиматата не е заявила официално оттеглянето си. Надявам се да се чисти по-редовно и някои важни фактори да направят проверка из града за местата,които замърсяват. Мога да посоча нашия паркинг веднага-между улиците Кольо Ганчев и Господин Михайловски /изток-запад/ и Столетов и Васил Левски /север-юг/. Иска ми се някой ден сутрин да стъпвам по чист тротоар, а вечер да се прибера и да вляза с обувките вкъщи и да си ходя насам-натам като аристократ, след който ще чисти някой плебей. Искам, ама не става на този етап. Желая ви един много красив, съдържателен, усмихнат и ведър първи ден от втория месец на годината. И не забравяйте,че февруари е и месец за прочистване, нови начала, идеи,които бързо покълват и порастват... Поздрави от Синоптичната служба и светъл ден!