От висотата на чисто новите си години

Добро утро в този последен ден от един много интересен месец за мен! Той започна необикновен още на 1 март, когато се запознах с Петя Константинова и имам нейна картина и продължи с вихрено темпо нататък. Удари един овчарски скок на рождения ми ден и ето вече се приземи щастливо на дебелия дунапрен като подобрил личния си рекорд и с едно достойно представяне. То и този последен ден няма да е от мирните, че има подредени срещи и задачи.Както се казва - да завършим в галоп. 

Сигурно някой ден ще ви разкажа за разните случки в шеметния март, но нека сега си лежат на топло до камината на килимче и да си починат. Да се съвземат, че идват нови преживявания. Ден с ден не си приличат в това пролетно кипене. В април ме чакат други важни рождени дни за отбелязване и празнуване. Всичко по реда си...

В Синоптичната служба сме много благодарни за получените пожелания и поздрави - всеки ни е много ценен. Рождения ден е ден да се радваме като деца на всичките му там свещички, торти, подаръци, пожелания. А си голямо човече, което се радва че е станало още по-голямо с една година, с една бръчка повече, с бял тънък кичур, с около 20тина въздишки, 30тина сълзици /от смесени чувства/, но и няколко все още тайни надежди...

Така, с една дума - мина и този ми рожден ден. Времето се придвижи с един час напред на датата 29 март. Преди години имаше и голямо Слънчево затъмнение на същата дата, което ходихме да наблюдаваме в Анталия. Предпочитано от природните и човешки явления число е това 29.

Днес си понасям бонбоните да почерпя и дано да стигнат 90 на брой. Вечерта с хубавия фотоапарат в ръка може би ще поснимам пак оперетата ни за собствен кеф /иначе Рад пак направи забележителни снимки/. Може би по някое време в открадната минута ще си напиша бележките, върху които мислех тези дни покрай премиерата - и за оперетата, що е то тя за мен. /Човек научава внезапни неща за и себе си, когато попада в нови светове./

Днешният ден обещава да бъде интересен и аз му обещавам, че ще се постарая да го набродирам цветно отгоре. Имам нов шал в любимия ми яркорозов цвят за премятане и чисто нова усмивка от висотата на новите си години. 

Цветен и вълнуващ понеделник ви желая от сърце!

Весел и закачлив да бъде този петък

Добро утро от 8-я етаж и Синоптичната служба!Снощи ме събуди страшна гръмотевица, а сега се подсмихва слънце. Еми то това си е март, явно. Ще видим утре какво ще е - че ще показва и за годината напред. Вероятно същото - гръмотевици и усмивки. Винаги съм го можела. Особено да тръшкам врати, предизвиквайки гръмотевичния звук. Няколко пъти - и хвърляйки разни работи, никога по хора обаче. Просто грабвам и тряс на земята. Това в гръмотевичната част, която се уговорям с вас, е кратка - снощи също беше един трясък само.
Усмихната част е повече. Разглеждах си стари снимки - все същия смях се смея - както се казва с цели зъби. От едно ученическо фото като се гледам, та до сега. Ми то няма лошо, то е заразително. Като прозявките, с които почвам и завършвам йогата - този до мен винаги прихваща. Явно ми е хубаво и сънливо. Не е като да тичам на пътеката във някой фитнес и да се старая да изглеждам прилично на фона на младите момета с Адидас-и и въобще специализирани екипи за целта да изглеждат в превъзходна степен. На йогата си карам във ведро, торбесто облекло и нямам мисъл за околните. Само аз съм си и така вече може би повече от 4 години? Моето местенце си е там и с прозявките си съм местния уникат. Понякога Албена се осмелява да ме конкурира по артистично изпълнение. Иначе във физическа степен няма като нея друга с това балеринско минало, това си е то...
В днешния петъчен ден, красив като всеки петък, ще имаме премиера. Както казва детето Жени - "Няма да кажа нищо, че да не се урочасам", та и аз така. Оперетата хич не е лека и лесна работа, само леко се лее. Трябва да пуснеш и говор обаче - и да го направиш така, че сякаш хвърляш камъчета върху водата така, че да правят скокове. И да стане красиво. А не - цоп и пляс. Камъчета по водата, която се лее, по музиката де. Вчера гледах в залата гостенчето ни - дете с аутизъм, че реагира на говора на сцената. То си искаше музиката и притихваше веднага. И трите деца, които дойдоха, слушаха музиката без да помръднат.
Известно време сутринта търсех един дует от "Веселата вдовица", различен от този най-известния, но не успях да го намеря. Той е весел и закачлив, не е мечтателен. Може би такъв да бъде днешния петък за вас - да ви пожелая. Весел и закачлив! Дрескод - да има закачка в него. Може би аз ще съм в любимата си моряшка жилетка.
Айде, ляво на борд и през банята - на работа! Желая ви незабравим петък!

Вкусен, вкусен, най-вкусен четвъртък

Добро утро от Синоптичната служба! Днес то е млечно бяло, а бялата си риза сложих вчера. Вероятно днес ще се нагиздя по-топло, че нещо застудя. Като кажа "топло" се сещам за пуловера с развлечените ръкави, който вече възпях. Но няма да е той - изпран е и прибран в шкафа, в който има някакво мирисало на лимони. Ще си чака есента при лимоните и ще е като на остров Капри -  там ухаело така, каза Ася /каза че ухае на Рай/. В чест на този Рай изпихме преди годиииини една бутилка Лимончела и съвсем затвърдихме думите на Ася. "Изпихме" е моя Милост и то касае дълъг период от време, не кратък и напоителен.
Та при лимоните са вече топличките пулоФери и жилетки от зимата. Днес ще метнем един гердан в чест на Международния ден на театър 27 март. Казах ви, че всеки ден в тази седмица е празник и това си е то - в почивните дни също. Да са живи и здрави театралите от наше село, от нашата страна и всички страни по света - те са подправките в сложните манджи на този живот. Има простички неща като сол и захар, но има и подправки като тях - екзотични, с чудни имена и произход. Пък аз много обичам да ги слагам по подразбиране, почти колекционирам и имам цяло отделение само за разни чудати миризми и вкусове за ястия.
/Понеже пак станах рано и даже сготвих е днешното ми сутрешно вдъхновение/. Предстои ми и служебно прозвъняване на ресторанти в града. В главата ми са разни картинки от "24часа кухня"...Може би просто е време за едно сутрешно парче кекс, който си купувам по пътя и делим с Ани, че да не надебелеем /повече от допустимото/.
Еми такава се очерта днес прогнозата - сигурно съм ви подразнила и вас. От дете се отличавам с як апетит и всичко ми е вкусно. Дори проядох пиле с фрикасе, което мразя от детската градина /заради заплахите на леля Гинче да ми го сипе във врата, ако не ям/. Даже опитах на върха на лъжицата шкембе чорба - това чудо някак си зрително не го понасям, иначе си е добре, но все пак не, благодаря.
Ами това е то - сутрешната ми разядка за вас. Денята се очертава определено вкусен и ароматен, така ми се чини. Непременно да опитате нещо различно днес - някъде, където и да е. Напоследък манджата е национален спорт на народа, заведенията все са пълни.
Спорен ден от мен!