Срядата - подготовка за очакваното и неочакваното

Добро утро! Последен работен ден преди дългата почивка, в която и Синоптичната служба няма да работи /поне писмено/, за да набави снимков материал и събитиен такъв от посещението си в родния край. Надявам се всичко да е добре и безаварийно този път. Понеже Белоснежка и Червенорозка /Зинка и Петя/ няма да ги има там, моя светлост се информира за интересни събития, които ще се случват в тези дни и места, които могат да се посетят. Ако още не сте се ориентирали де ви се ходи и какво ви се вижда, ще ви покажа тук няколко неща:

- Майски мистерии в с.Хухла, организирани от моя първи главен редактор, много голям човек, българин, мъжкар, журналист и писател Иван Бунков

http://novjivot.info/04/28/104640

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D1%85%D0%BB%D0%B0

- Изложба на кърджалийските художници в Керимовата къща, мотаене из старите улички до пазара на път за язовир Кърджали и пещерата Утробата над него

- посещение на Църквата на отец Боян Саръев, в което може да дадете своя скромен дан за нов олтар - отец Боян Саръев е един необозрим по вътрешни размери човек 

http://novjivot.info/04/29/105003

Има и две кулинарни препоръки, но блога ми го четат и бременни жени, затова ще се въздържа публично да разкажа какво задължително се хапва, като си на разходка в Кърджали и околностите. Във всеки случай като казах хапване, та веднага ярко се появява картината на Голямото хапване, дето ме чака. Знаете, майките и така изразяват обичта към децата си - като неспирно готвят, непрекъснато отрупват масата, непрестанно те подканят още и още да опиташ...Поради лековатата си натура, просто съм капитулирала пред напоритостта на родителското тяло и кротко си преживям разни благинки. Понеже и друг да ти ги направи, винаги е много по-вкусно. Добре че мъжката половинка, баща ми, винаги ми прави забележка, ако съм се окръглила и аз от него много се засрамвам и влизам в крачка.
А в един от блоговете, които са ми много интересни и ги чета, има ценни съвети за храната и възможните тренировки, когато пътувате и сте извън града и обичайните места, където тренирате
http://www.inspiredfitstrong.com/bg/2014/nutrition/7842/

Ще си починете от мен тоооолкова много дни!!! Все пак поглеждайте прогнозите за времето по ТВто, там колегите /особено Росенчо/ много се стараят да бъдат точни. Надявам се да ви бъде хубаво, където и да сте. И с предварителен план какво да видите и без предварителен план /както бе Лондон -2011 за мен/ - все е хубаво. И много да очакваш и нищо да не очакваш. От многото все ще се реализира нещо и то ще е хубаво. Без предварително проучване и нагласа пък си настроен да приемеш положително всичко, което идва насреща ти - то е ново, различно и в повечето случаи хубаво. Ако настроиш сърцето си за това.

Най-хубавото от двете ми седмици в Индия беше един дълъг разговор във влака. Попитах:Защо ни инструктираха за разни страшни неща /кражби, комари, болести/, а нищо такова не ми се случи? -попитах аз. "Защото с каквото тръгнеш в сърцето, такова намираш" - каза ми една индийка, която пътуваше с мъжа си. Тя ме окуражи да си говорим, въпреки че моят английски е смешен, като каза "Ами ние не сме в класна стая, никой няма да ти пише оценки, важното е да си говорим ". И такива разни изречения помня, още ги помня....

Та с каквото тръгнете в сърцето си - това намирате, да знаете. Може би днес Албенка ще прочете прогнозата, затова обявявам дрескода, който е с тема ЦВЕТЯ.

И като ви пожелавам светли и спокойни почивни дни, ви каня довечера в кралския испански двор в операта на "Дон Карлос"! Покорно ваша...

Вторник и бързото време

Добро утро! Ммммного интересен ден се задава, да знаете. Просто така ми се струва нещо, не знам защо. Времето пак се забърза нещо с особено яростно темпо напоследък. Усещам го и в йогата вечер - направо не усещам, кога отлитат почти два часа. А обикновено там времето се смалява и утихва и върви бавно, минута по минута. Дори и там снощи ми беше бързо, с темпо, динамично и състезателно почти. А аз общо взето отдавна не съм състезателен тип. С годините човек се отказва от толкова много неща, че накрая се помирява и примирява единствено със себе си - такъв, какъвто е. Не си спомня какъв е бил, нито мисли какъв е искал да бъде. Просто Е - ден след ден. Затова и подскоците, аеробики и фитнеси не можаха да ми се понравят - моментът, че вая тяло с мисия да се възрадват околните, не ми е присъщ.
Та времето върви наистина много бързо. Сигурно затова и не мога да си открадна за четене. Вероятно и така ми е навит часовника вътрешен - за бързото темпо. Вероятно е и от дивото цъфтене навън, от избуяването пролетно време, от бързите промени в климата - не знам. Природата следва човешкия бърз ритъм или той следва промените на природата. Някакво такова преливане ще е.
Вече си имам предложения за книги от Ваня /този русенски бонбон от Хеликон/, ще видя кои ще открия в библиотеката и живот и здраве - при мама и тате за почивните дни. За Великден така и не успях. Имам си любими братовчедки, с които ще се размотаваме напред назад в градски условия. А може и брат ми да се съгласи да ни извози на малко по-далечни из Родопите, което при него се получава с пламенни убеждения. Понеже по природа си е домошар и обича да се върти вкъщи, ремонтира, поправя или просто пуши на двора с философски вид.
Що се отнася до днешния ден, мисля за заложа на виненочервеното - защото от вчера ми е кралско и това ще е цветът за днес. Пък и винаги съм го харесвала. Ако не се организирате навреме и пропуснете този уникален "Дон Карлос" на 30 април в Операта - вие губите, вярвайте ми. Прекрасен състав, костюми и изобщо цялото кралско великолепие и драма зад него!
Поздрави днес и останете нащрек за чудесата, които вторникът ви е приготвил!

Понеделникът на съзерцателната пролет

Добро утро! Кратка и съдържателна прогноза от Синоптичната служба, която се успа в този понеделник, а има да се стяга за работа и е доникъде...
Денят смятам, че ще е спокоен. В последно време се мръщи, но не вали и е философски настроено времето. Съзерцателно е към всички нас - гледа ни как се движим в пролетта, обръщаме ли внимание на буйната зелена красота наоколо или все гледаме в краката си за поредната локва, дали сядаме на някоя пейка да позяпаме облаците или вдигаме глава само за да поздравим поредното ново божество на обществения или политически небосклон. Дали прегръщаме по-често любимите си хора, защото не сме толкова навлечени вече и топлината на телата се предава мигновено. Дали се смеем повече, дали се обличаме по-цветно, дали танцуваме повече, дали се разхождаме повече, дали ходим на спорт, внимаваме ли повече с храната, защото е грижа към себе си да нямаме излишъци...
Така е, напоследък времето е съзерцателно. Когато завали - ни прибира в домовете ни, за да свършим нещо полезно за тях или за себе си с тихите занимания, които ни се предлагат. Снощи синът ми ме попита дали чета, защото не ме е виждал скоро и аз се засрамих - наистина скоро не съм отваряла книга, освен разказите на любимата ми индийска, но те са доста меланхолични и тъжни и само ме замислиха още веднъж за живота на емигрантите. То и да се чувстваш емигрант в собствената родина не е лесно, всъщност никъде не е лесно. Но днес непременно ще ида в библиотеката или в Хеликон да питам и да си намеря вдъхновяваща книга, защото се засрамих от дружеската забележка под формата на въпрос. Не че не мога да му обърша един зад врата на младежа бате Радо, който само на компа седи. Всъщност  не мога, но и не искам - защото той трябва да се наведе, за да го перна /много по-висок от мен е вече/ и второ - той винаги ми прави градивни забележки /защото е моята душа в друго тяло/. Апропо днес бате Радо има изпит по кормуване, да му пожелаем успех - взема си книжката, дипломата догодина и заминава нейде из Европата и той, и той също като сестра си и като много други читави български деца.
...Така, в понеделникът днес се носи нещо на райета /в случай че Албенка ме чете, макар че още я няма в чата на ФБ/ - имам си там една две любими ризи, ще си гладна едната...И вечерта се ходи на спорт и движение /аз лично отивам с Ани Дитри на йога/, защото най-накрая се върнаха от лагера всичките дружки дружно и накуп заедно с Учителя.
Желая ви хубав ден! Поздрави от мен!