Седмицата преди 1 ноември -този чуден празник

Привет, привет! Съжалявам, че снощи имаше шепа хора в залата на Операта. Много ми е болно. Да правиш авангардно изкуство е като да превеждаш хората през дървен,люлеещ се мост над буйна река. А в съседство на теб е мост голям, широк, проверен. Дето се казва мостът на масовото изкуство, за масите. Той и затова е голям и проверен, да понесе много маса върху себе си. От големия мост се вижда дървения и люлеещ се страховито над водата и хорицата, които пъплят по него. "Абе вие луди ли сте, авантюристи ли сте, или просто ви хлопа дъската?" се питат хората от големия мост. Понякога се и провикват към тези на въжения. Обаче водата е силна, грохотът е голям и заглушава думите им. Хората от въжения мост не са се вкопчили само за него - сакън, това е само, един път е на света. Те са отворени и за другите пътища. Просто не ги е страх да минат по несигурния. Не ги е страх. Мисля че хората най-много се страхуват от това, да не се разочароват - в днешно време. Излизали са от зала, където сме гледали пълна тъпотия, но със софийски адрес и са се превъзнасяли, колко хубаво било! Страх ги е да не се разочароват хората, да не чуят другите, че са си дали парите за нещо, което не ги е удовлетворило. Този страх произтича от големите очаквания и високите претенции. От нищо друго. Влезеш ли където и да е, на каквото и да е - информиран, разбира се, но без кой знае какви очаквания и предварителни настройки и нагласи, винаги получаваш добро. Това е един от законите на Вселената. Та така за съвременното изкуство, но хората не са виновни. Те трябва да бъдат подготвени за него. Всеки, запален по екстремните спортове, има подготовка в умения и за оцеляване. Нормално е. На децата им беше странно, не ги чух какво си говориха после, само една фраза чух "Трябва да имаш много въображение, за да си представиш това на сцената, какво е". Да, трябва. Извинявам ви се, деца, че на въображение НЕ учат в училище. Няма такъв предмет. Може би някой свестен учител по литература преподава по нещо си. Но толкова. А, и в клуба на поетесата Мария Донева ще се преподава, сигурна съм. Покрай изборите изпуснахме дирята на тази седмица, която ни отвежда в един от най-духовните ни празници - 1 ноември. От сайта "Аз чета" са обявили седмица на българската книга и днес ще ида да оставя в Библиотека Родина няколко български книги за кътчето Пътуващи книги /буккросинг/. Да знаете, че това са "Железният светилник" на Д.Талев, стихосбирки на Иван Давидков и Атлантида на Коста Радев /този писател открих като студентка и имам няколко негови книги/. Приятно четене и всичко най-слънчево и съществено днес! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Два рождени дни, две опери и още нещо....

Добро утро, скъпи приятели! Днес е особено важен за мен ден, защото имам два лични повода за празник. Тате ми Георги има рожден ден и освен това е Празник на Кърджали, родният ми град. Тате е много специален човек, той е моето детство, мечтател, романтик, нежна душа, детишар /по нашия край казват така на човек, който обича децата/. По коленете на тате винаги пълзят или седят деца. В момента не точно така, защото малък Георги е голям човек вече. Да кажем, че е иносказателно. Малък Георги продължава да е залепен като гербова марка /не идва от ГЕРБ/ за дядо си и да обсъждат в едно тяхно си време и измерение особено важните съставки на делника, Света и Вселената. Общо 6 души - 2 деца и 4ма внуци сме минали през Школата по романтизъм на голям Георги и всеки е завършил с различен успех, който той така и не ни е съобщил. Казва,че всички сме отличници. Така и трябва,такива сме. Хубаво е, че от романтизма сме взели по толкова, по колкото ни трябва. За празника на Кърджали какво да ви пиша, ще излезе пак местен патриотизъм на чужда почва. Обаче си е така. ЕДНА сама жена Теофана Текелиева, скоро представи своята книга за столетието на Кърджали. Училището, в което работи майка ми - СОУ"Отец Паисий" има издадена за юбилея си книга, написана от ЕДНА учителка в училището Венета Филипова - луксозна,дебела и емоционална книга, каквато не съм виждала никога през живота си. Училището има собствено радио и вестник. Има на сайта си и Художествена галерия!!! с картините, подарявани му и изложени по етажите. http://paisii-kardjali.com/infusions/pictureflow_gallery/pictureflow_gallery.php?album_id=5 Езиковата гимназия има Гвардейски състав. Айде спирам дотук с рекламата. Само че всичко, което изброявам , дава "картина" за волеизявата на духа на града. А тя винаги е много интересна, много открояваща се- тази волеизява. И ми харесва, и ми е мила и скъпа. Духът на града, който е духът на хората от града е особен в Кърджали-хората са топли,сърдечни и много отзивчиви /това е едната дума, а другата,с която може се охарактеризират е "емпатия"-изкуството да усещаш другия/ Честити рождени дни на тате и на Кърджали! Винаги съм харесвала градовете с дух. Което е много различно от нездравия местен патриотизъм - последната модна линия напоследък. Град с дух е град с невидим огромен щит над себе си, който пази и защитава от беди. Не забравям да ви припомням, че днес в операта е Севилският бръснар, утре - Сватбата на Фигаро на опера Бургас. Имате хубаво предложение за два билета по 6 лв едновременно за двата спектакъла. Не може да се желае по-добър състав солисти от тези, които ще пеят на сцената.Понякога ме питат - добре де, за какво се разказва в тези опери? В първата е за Фигаро,който събира двама млади с всевъзможни трикове. Във втората - за Фигаро,който помирява женените вече двама, докато се опитва самият той да се ожени. Опитва се, докато им гледа сеира, как кръшкат. Да се е променило нещо от толкова години насам? Не е, ни на йота. В това му е хубавото на живота - че едновременно е прост и сложен, труден и лесен, опасен и безопасен, лек и тежък...Желая ви днешният ден да е лек, безопасен, лесен, прост и красив! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Спорен, съществен и качествен понеделник!

Добро утро! Честно казано съм съвсем объркана, за коя от всичките красоти, дето ми се случиха последните дни - да ви пиша днес. Понеделник е и като си съставих списъка задачи за деня някак си ми е по-подредено. Че и в мислите. Сега се замислих, че затова може би обичам да чета данните от статистики и да си навързвам тенденциите по тях. И много обичам да правя таблици /но не в Ексел, не!/, да записвам задачи в електронен календар. "Че после да не ги спазваш по-лесно", би казало детето Жени. Което бе родено зрял човек и е такава и до днес. Всичко се завърта около книгата от бащата на Уве,която прочетох на един дъх, пълна с приказни истории и познати от детството ми герои. И после преминава в модерната приказка на съвремието ни. В уикенда в град, който много харесвам. В мотаенето, ядене, кискане, надзъртане, ахкане и охкане и всички там неща, дето прилягат на 4 симпатични дами, решили да споделят времето си по най-забавния и красив начин. С кино, вкуснотии, козметични глезотии и разходки в интелектуалната част на града. Ами супер, супер време беше! Беше. То затова си пожелаваме щастие, но никой не си въобразява че е постоянна величина или състояние. То са мигове щастие, които ясно разграничаваш сред рутината на битието и обикновените трагедии на делника. Книгата предшестваше за мен филма "Обратно в играта", който вече е лично проверен от мен, заверен с печат Препоръчителен силно! и гледайте сега, няма ли да преборя Александра Видео или Филмс, да дойде на една поне прожекция в Стара Загора! А рекламите посочиха,че ще тръгват доста сладурски нови филми, включително и с коледна тематика-тези дни. Ще има сигурно още борби. Не може все робокопи и фентъзита да ми отнемат красотата и вълнението на история от живия живот около нас! То може, но не бива така, Александра Филмс, не бива! В този град има и друг типаж хора, нищо че основно са в нелегалност. За Пловдив какво да ви изрека...За годината, в която не съм скитала в него, той се пребори за Европейската столица на културата 2019 и през това време са свършени важни, смислени, топли, човешки "неща" по промяна на облика, които се усещат със сърцето и виждат с очите. Винаги съм знаела и вярвала в силата на хората там да създават красота и в умението им - да и вярват, да я ценят, да я пазят и пре-пре-пре-дават. Супер реализация на пространството Капана! Много туристи, на много езици, много радостни, че са точно тук. Ами да, този град цени и особено силно изтъква културното си и историческо богатство. И това, наречено "хора". А те-хубави, шарени, гиздави, красиви! Дори количките с бебета из Главната на Пловдив не приличаха на нито една,която виждам тук. Видях колички с бебета - от много шарени и весели и закачливи цветове. Надзъртах във витрини, направени с вкус и стил и стоката вътре-също такава. Вероятно всеки жител на всеки град придобива в някаква степен умора от обитаването си и все другото му е интересно. Но пловдивчани из центъра ми изглеждаха сякаш им е особено важно и ужасно интересно да са точно в този град, в който живеят. Супер куул, както би казала малката Елса от "Баба праща много поздрави и се извинява" - книгата, с която започнах. Сега ви желая много спорен, съществен и качествен понеделник и много радост от миговете, в които осъзнаете внезапно и се зарадвате искрено - на чудесата на есента наоколо! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!