Весело посрещане на Новата 2016 година!!!

Добър да е последният ден от 2015 година, скъпи приятели! Ще си спомням само с добро изминаващата година - и заради доброто и заради тъжното и заради усмихнатото и заради плачливото, което ми се случи в нея. Ще си я спомням с добро. Тя наистина беше добра година. На първо място продължих да се учудвам как това, което поискам наум или наглас - се сбъдва. Понякога го поискваше сърцето, понякога-умът, понякога заедно се наговаряха...Но е факт - мисля за нещо и то се материализира. За човек - и той идва насреща ми, или се обажда, или по някакъв начин ме сеща за себе си. За вещ- и тя се сбъдва. Особено ако се зарадвам силно на някого за нещо. И то под тази или друга форма-хоп, при мен! С горчивина уточнявам само, че въпреки че искам някои работи от сърце /не ги изисквам/, но искам и се моля да се сбъднат и са в областта на политиката местна и нациолна - НЕ, не стават, не се сбъдват. Което ми е подсказване от Вселената - това е тъмна галактика, там светлите сили не работят и съм безсилна да изпълнявам добри желания и мисли. НЕ, не става, там не се материализират мислите ми. НО! продължавам да опитвам, аз не се предавам лесно, както знаете Овен съм по зодия. На второ място и в настоящата година продължих да познавам и да се запознавам с много хубави и талантливи хора на България. И продължавам да вярвам, че именно те са огромното и богатство. Талантливите и хора - артисти, танцьори, певци, музиканти, балерини и тн. Преживях 2 разкошни фестивала - на куклен театър за възрастни Пиеро и Оперно-балетния фестивал. Нагледах се на модерни спектакли, на спектакли висока класа. В България това е голямото богатство-културата. И децата. Друго няма. Ако си мислите, че е спорта-не е. Защо ли? Защото да припомним "Здрав дух в здраво тяло". А като общо духът на нацията не е здрав. Тогава какъв спорт, какво здраво тяло, какви 5-6 и 7-8, че ще си паднала?! Нито фитнесите вътре и вътре, нито случайните медали могат да върнат предишната слава. Защото като общо обществото е болно. И не може да роди здрав спортен дух. Не може.Точка. На трето място и тази година запази приятелите ми и хората, които обичам живи и здрави /кой колкото може/ и край мен. Което няма как да не ме радва дълбоко, дълбоко. Нищо повече не си пожелавам от това да съм здрава и да работя и същото за любимите ми хора, които са ми много нужни край мен. Много нужни. Тези, които не са вече край мен-по един или друг начин са почти винаги с мен. Обожавам шала на сърчица от Мария. Имам чувството, че я водя с мен там, където бих искала да я заведа, като нося този шал. Тя ми липсва много. Както и Йончето, много. Станимир,Борето, Боби Стойнов...Силна армия от ангели си имам на небето, да знаете. А водач им е моята баба от приказките, която се грижи за всичко около мен от някой облак №29-03-69. Тази порода баби от приказките, дето са си постоянно вкъщи и отдадени само на къщата и внуците, вече ги няма. Времената са модерни. На четвърто място си оставих в тази година с отложено плащане в началото на следващата няколко нови надежди и начинания. Скоро ще ги разберете. И ще им се зарадвате, убедена съм. Значи все още имам мечти. Все още. И цели-да кажем. Въпреки че вече не съм състезателния тип, който бях и с никого нищо не деля. Нито доказвам, нито уча, нито показвам. Един от собствените ми девизи е "Не искам чуждото, само моето си!". За това, моето си, съм готова на битки и борби. Дано не се налага. Благодарна съм на 2015 година за всички моменти, които ми предостави - да направя добро, да помогна, да съдействам, да подкрепя! Наистина тези моменти са неоценими със силата, която ти дават. Благодарна съм и, че и двете ми деца учат това, което искат и че в семейството ми учението се цени високо. Благодарна съм и, че мама и тате са живи и здрави и че имам такъв безценен брат на този свят! Благодарна съм и за подкрепата на един човек, който вече 23 години е най-добрият ми приятел в живота и мой безценен урок по реализъм! Направо стана все едно Оскар са ми връчили в Кодак Тиътър и аз Благодаря от трибуната на целия свят и семейство! С две думи - 2015 година беше незабравима и добра година! Пожелавам си 2016 да бъде незабравима, добра и благодатна година за мен и всички ни! Да се родят бебетата, които са чакани. Да станат сватбите, да се излекуват болестите, да има повече усмивки! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която започва Голямото готвене след малко! В къщата и спи едно пораснало вече момче, което я осветява с дъха си и с /рядкото си макар/ присъствие. Другото пораснало дете пътува из света да търси радостта и разнообразието. Всичко е наред, всички са/сме по местата си...Всичко е точно така, както трябва да е. Весело посрещане на Новата 2016 година и до скоро!

Честит първи сняг! Честита истинска зима!

Добро утро, приятели! ЧЕСТИТ ПЪРВИ СНЯГ над Стара Загора! От прозореца се виждат побелели покриви, но не покрити със сняг. По тези ширини е така. Климатът е мек, което е по-скоро хубаво. Зимата е мека. Рядко ни затрупва сняг. Почти никога. Рядко температурите падат под нулата. И тогава дори не е кой знае колко студено. Колкото съм преживявала студ в София например. Ранна лекция и ще пътувам от х-л Плиска. Електронният термометър показва -13градуса. В носа ми замръзват течности, ръката ми залепва буквално за металните дръжки в автобуса. Студ, ама студ! Обичам снега в планините. В градски условия, особено старозагорски-не толкова. Тук снегът се разкишква бързо, из улиците става хлъзгаво. Вървя като полупрепарирана, почти гейша в равна Тракия, със ситни стъпки и едва едва. С пазене на равновесие, понякога-държане за оградите, заобикаляне на заледени участъци и всякакви такива улични хватки за справяне със зимата. Иначе на зимата и обичам: шаловете, шапките, ръкавиците, дебелите вълнени чорапи, хрускането на снега, когато вървиш по него в планината, горещ чай като се върнеш от разходката в планината, пързалянето с шейна или върху найлон, ей такива работи едни... Днешният ден, 30 декември, е също ден интересен от световния календар. В България през 1967 година сме въвели 5-дневна работна седмица, а в света- днес през 1922 г. е обявен СССР /Съюз на съветските социалистически републики/. Доста дълъг живот и за първото и за второто "творение". Днес е роден и Ръдиард Киплинг, кой ли не знае едно велико негово стихотворение, но пак ще го припомня после! Роден в Индия /разбира се, че и затова ми харесва/, издава стихосбирка още на 16 години. Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. Според Томас Елиът основно достойнство на Киплинг е умението му "да накара хората да разберат". Индийският критик Нираду К. Чаудхури смята, че авторът на «Ким» е успял да създаде "не само най-добрия роман за Индия на английски език, но и един от най-добрите английски романи изобщо". В биографията на К. «Загадъчното пътешествие на Ръдиард Киплинг: неговите книги и живот» (1977 г.) английският писател и критик Ангус Уилсън пише: "Страстният интерес на Киплинг към хората, към техния език, дела и грижи е същността на магическото очарование на всичките му произведения". Какъв човек, какъв, какъв! Какъвто само Ръдиард Киплинг може да се роди и никой друг! Всеки човек е богатство на този свят. В това вярвам твърдо и неотменно. Просто някои хора-богатства не са ми интересни, но това не пречи да са интересни на друг. Желая ви спорен и смислен ден, много веселие, смях и забава и можете да наминете към Операта довечера. Това че е Бал, не значи че билетите са по 50 лв. Не са. А ще е хубаво да вдигнем наздравица заедно! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Днешният Международен ден на биологичното разнообразие

Добро утро и честит Международен ден на биологичното разнообразие! Много ми хареса този празник, ще го отбелязвам винаги, не съм го знаела. Не всичко знаем в Синоптичната служба, но се учим всеки ден. Този "Международен ден се отбелязва по решение на 49-ата сесия на Общото събрание на ООН от 1995 г. в деня на влизане в сила през 1993 г. на Международната конвенция за биологичното разнообразие, подписана на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия." Така каза Уикипедия. Останалото си го продължавам аз. Например търся Що е биологично разнообразие и го намирам в това описание. Винаги съм била твърд застъпник на биологичното разнообразие в живота и природата и правото му на съществуване и заемане на своята си ниша. Особено в частта "различни хора". Застъпник съм им. Твърд фен. На тези, които не са съвсем в правата линия, на извънредните, на бедните, онеправданите, шарените, артистите, талантливите, не по кройка-по индивидуални размери, нехармоничните, нестандартните.../особено нестандартните/. Нямам никак много приятели от нормалния, богатия, заможния, властовия, политическия, икономически тежкия вид. Казвам по моя разработка, че има хора основни като сол и захар. Но има и такива като червен и черен пипер, безбройните подправки, всичко що дава цвят и аромат на живота. Този втория вид много го ценя. Много. Не давам днешното време и политика да ми се сравняват с бай Тошо и тоталитаризма. Не. Там той си отглеждаше такива хора, заобикаляше се с тях. Имаха си Априлски пленум. Бяха едни и същи, но бяха художници и поети, писатели и кинаджии. Вождът на народа имаше по волята на Вселената и от този род дете-дъщеря. Странна, извънземна. Представяте ли си да имате такова извънредно дете вкъщи? Вие-двама обикновени хорица със силен селски произход. Да ви се падне странно дете. Да обича изкуството, езотерики, Индия, йога...Но и да има силата, волята и въображението да направи за много хора събития и места като Асамблея "Знаме на мира" и монумента с камбаните, Националния дворец на културата и още и още...Да имаш странно и талантливо дете вкъщи означава че си благословен от Вселената! Да има талант да променя света за добро, за красиво, за умно, за духовно. Талант да променя света... Миналото си е мое и ще се отнасям към него както си искам. Бях дете, когато съм пяла с хора в новооткрития НДК. Никога няма да забравя вълнението си. О, не. Това, да трептиш, да се носиш по въздуха, светлините, статуята на входа, усещането че наистина си в дворец. Никой не може да нарече детските ми спомени комунистически. Ай, моля ви се. Сега пък зрелостта ми е толкова красиво капиталистическа, че няма и що. Видях страни и свят,но се връщам в бездуховна страна. И това боли. Непрекъснато грабена. Мен лично магистрали и велоалеи не ми стигат. Аз обичам биологичното разнообразие и съм твърд негов фен. Неслучайно първите истински протести на хората бяха за запазването на Иракли. То не че нещо се случи де. Арогантността и пълната отдалеченост на политиката от хората е абсолютно зациментирана в днешно време. Цимент, бетон, арматура, твърдо.Хард.Супер-дупер. Айде, нова Година иде и с нея нов късмет! Казват, че май някой ще става дядо...дано го отвлече от света това ново щастие. Бъдете усмихнати днес, това ми беше целта и отбележете по свой си начин Международния ден на биологичното разнообразие. Много хубав ден е! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!