За красивото То, което сега спи

Добро утро! Синоптичната служба отваря приветливо врати тази сутрин с наличност от кафе, две спящи големи деца и всичко е така прекрасно, че няма накъде повече да бъде. Това ми дете, дето си дойде от Германия за месец, спи и ухае на нещо задгранично. То е и станало такова едно - събрано, концентрирано, сериозно, делово, подредено. Изобщо човек, който се грижи сам за себе си и разчита сам на себе си - далече, далече от своите си. И ще трябва да направи чужденците - свои. Как ли става това, не знам, но мисля че не е лесно. То си избра да е така. Интересно дете ми се падна- това Жени. Зряло, стабилно и сериозно - като истинска майка. То на мен майка, не аз на него. Да ми изключва ютията всяка сутрин, защото я забравям. Няма да продължа нататък...Малката ми майчица сега спи, а довечера съм я поканила на кино. Старая се да показвам зрялост пред нея.Ще се опитам и да сготвя нещо впечатляващо. Спящото сега Жени си пада по куларинария и се справя доста добре. В момента пиша от нейния лаптоп, който още не съм опитомила. Той е черен и див, типична играчка за пораснал тинейджър. Моят е стабиУен, тежък, як - здрава машина, но със зарядно за поправка. Думите тук вече два пъти просто се събраха и поеха нанякъде, изпариха се за миг. Този четвъртък е добър и милостив като гледам - откъм жеги, но ще видим как ще продължи нататък. Вечерта, както ви споменах, групата е на кино - хем индийци, хем във Франция. Ми от това по-голям кеф за сърцето ми, здраве му кажи! Дано сценарият да е добър, има определено криза за разказвачи и за красиви истории в световното кино. Желая на всички ви усмивки и хубаво настроение. Дрескод за днес - бяла блузка и ленен панталон. Поздрави от Синоптичната служба!