Пак за детството и обичта

Добро утро във февруари вече! Просто не се усети, как се изтърколи този първи месец от годината и си замина и това е. Днешният ден е Сретение Господне, по православния календар. Денят, в който са занесли бебето Исус на 40 дни в храма, за да го кръстят - те посветят на Бога. Свят ден е значи. Иначе по светски го почитаме с разни смешки и зевзешки работи-нали му казваме и Петльовден. Историята и за това е интересна, тя е от турското робство.Чудя се за мъжете ли да пиша тази сутрин,не ми се навлиза в дебрите и много, много. А и напоследък като срещна истински представител на този човешки вид /не ментета/, ми иде да подскоча три пъти на едно място. Не знам, какъв мъж съм възпитала. Все пак момчето взема пример главно от бащата и от мъжете в живота си. Животът ще покаже, мъжът е мъж не на думи, а на дела. Надявам се бате Радо да гледа къща, деца и жена му да се чувства обичана.И да почита родителите си.Силно се надявам. От събота мама е у дома и бате Радо е особено грижовен към нея. Е да, бабите и дядовците са святи хора за едно дете. Хората, които те обичат без-условно. Обожават те. То и възрастните имаме нужда от такава обич. Точно тази обич, която съм чувствала от моята баба, ме пази в живота вече толкова много години, на колкото съм. Обичта запълва всички празнини, дупки и дефекти в теб, малки шупли, драскотини и те прави завършен човек, в смисъл на човек без липси. Обичта, получена в детството, остава за цял живот. Затова, скоро си говорехме с Яна, психолозите трябва да работят още с децата в детската градина. Те могат да поправят спомените на едно дете. Да не помни лошото, злото, обидите. Да помни светлото и доброто, да се обгражда с него, да го вижда навсякъде, където ходи. Да вижда обичта и доброто навсякъде. Това може да се учи и да се внуши, но от детството. Оттам започват добрините и злините в живота си. Хубав и свят понеделник, да ви върви и да се усмихвате и много добро да намерите днес! Поздрави от Синоптичната служба!