3.02.2015 г.
Сутрешни думи за еспресото
Добро утро! От прозореца на Синоптичната служба се вижда, как се събужда градът. Разбира се, че е мила гледка-като сънен човек, който търка очи. Но и с полуотворени очи намира пътя до кухнята и кафеварката. Като мен. На кого да прилича градът, на мен ще прилича, разбира се. Така неусетно започва моята история с кафето. Винаги съм била с ниско кръвно налягане, преди. Не знам дали е имало такова кафе като сега, по-скоро вкъщи никой не пиеше. Мама може би. Тя е удивително съчетание на консерватор и либерал с абсолютен усет и влечение към техническите новости. Но кафето със сигурност е било варено в джезве.Ичахме и някаква напредничава кафеварка за шварц, донесена от Русия. Обаче станах студентка в София и както казва тате-научих столичните мурафети веднага. Хем обикнах еспресото, хем и без захар. И досега имаме взаимна любов. Търсила съм го във всяка страна, където съм била. Дори в Индия и се намерихме на бензиностанция. В Турция също, там трудно го намерих. А в Америка-имах чувството че първите 20 дни съм спяла през цялото време. Отнийде еспресо-ни в къщите на домакините ми, ни в обществени места в този щат Айова. Но се появи книжарницата с име което няма да забравя - Барнс енд Ноубъл. И там първото еспресо, че и дабъл шотс /както казват американците/направо сърцето ми се разлюля.
Та така, обичам си аз еспресото и не го давам/заменям за никакво и нищо друго на света кафе. Особено за нес-кафе, брррр-мама го обича. Сега съм заръчала на Надето да се снима с чашка кафе в Париж. И аз имам снимка оттам с кафе, че как иначе. И от Италия. Мале и това кафенце на крак във Венеция как разлюлява...Красота!!!
Непременно днес да опитате хубаво кафе в красива чашка и с късметче. Непременно. И да е горчиво пробвайте-в моя чест. Сега усмивка и отивайте в делника-много поздрави от Синоптичната служба и мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар