Специалните поводи и специалното време

Добро утро! Щом е четвъртък значи ще е хубав ден. Непременно. Така го наричам от сутринта.А и снощи нощта беше нежна и благодатна. Като след премиера.Хубаво беше, хората идват натъкмени и нагласени. Случаят е специален и те са специални. Едно време са си шиели специално рокли за посещение на спектакъл. Сигурно е интересно да имаш гардероб с рокли, за които си спомняш-тази е за премиерата на Тоска, тази е, когато ходихме на Аида...Ех, че времена са били. Романтични. Романтиката свършва някъде с поколението на родителите ми. Тяхното поколение е много красиво и изискано. Има стил. На всички снимки виждам хора със стил-60те и 70те години. Тоалетите им, прическите, черната очна линия, тънките вратовръзки на мъжете, тесните им панталони и елегантните сака с неширок ревер. Целият стил на това време е неподражаем. Оттам насетне модата и стилът са си жива импровизация. Като кубинки с вечерна рокля. Или токчета с клин и блузон. Диви комбинации, ама какво да се прави-времената и нравите се смениха. Работата отива на разпасана команда, на стил Макдоналдс във всичко. Бързо хранене, бързо обличане, бърза любов, полуфабрикатни и изкуствени материи, чувства, мисли, вълнения. Няма време за шити по мярка дрехи, за мисли,шити по мярка и специални за специален човек, за въздишни, вълнения, терзания, писма, писани на ръка...Няма време. А премиерите са за това-да поспреш времето за малко и да му кажеш че случаят е специален.И че ти е нужно да се чувстваш специален.Затова са.Да се зарадваш на хората, които цениш. Да видиш как се развиват, развиват ли се, достигат ли по-високи върхове. Мда...Така беше вчера вечерта, така беше. Харесва ми, когато усещам че хората са сърдечни, прощаващи и добри. Любопитни, не много критични, повече обичащи. Освен да ви пожелая четвъртъкът ви да е специален, да зарадвате някой с хубави думи, изречени точно за него. Поздрави и светъл ден от Синоптичната служба на 8я етаж!