Сутрешна апетитна една такава прогноза

Добро утро! Днес двукратно се събудих, но то е пълното слънчево затъмнение. Обърка ми и организЪма тази природа, ей. В 5,33 ч. хем ми е рано, хем не ми се става, хем съм се събудила...Айде да поразгледам на мобилния какво става из Фейсбукито, как са хората, как спят, какво сънуват...И гледах едно забележително клипче под заглавие "Хората, които обичат да ядат,са добри хора". Нещо такова-добри или хубави. И реших, че днес ще му ударя една прогноза за храната и хапването. Обичам го това хапване, ма много! От дете имам дивен апетит. Понеже бях едричка, винаги играех мечо в театъра в детската градина. И после си бях едричка. По нашия край, а и за такива деца като мен казват "бабино дете". И е вярно-баба си беше вкъщи и се чудеше, какво ОЩЕ да ни сготви и да ни нахрани. Девизът на нашата къща беше "Оттук никой не си тръгва ненахранен". Сутрин имаше трахана, попара, всякакви родопски там пържени работи, да не изброявам. Готвеше се една тракийска баница с ориз и с две точени на дъска кори, дебелички. Баницата се правеше върху печката с дърва. От едната страна първо, после се обръща на дървения кръг и обратно в тавата, за да се изпече и от другата. За манджите да не говоря...А майка беше и още е най-приказната сладкарка, която познавам. То кошнички с крем ли не бяха, то калии с бонбонче вътре, то шахматни торти, то торта Пламък, то чудесии просто. Как да си слабичък? Но брат ми беше. Той беше злоядо дете и беше кльощав. Сега в последните години се "поправи" вече и заприлича на мъж, че да му отива и на почти двата метра височина. За сметка на това сестра му винаги си е била яка кака - в буквалния и в преносния смисъл на думата. Обичам да хапвам не, ами си преяждам като е вкусно, обичам и вредни неща /понякога/, обичам простички манджи и завързани обичам и обичам да готвя от всичко, което върши жената в една къща. Но не се броя за изкусна, просто се получава винаги вкусничко. Изкусни приятелки имам доста. И ме хранят - доволно - Бени, Ели, Тонито, Живчето, Зинка /ах, тази Зинка!/, Ранчевка, Снежка /когато си дойде отдалечето/, Нелито на другата Снежка с нейните тутманици и тестени съвършенства....Не е прогноза като за ранни зори, че много облизване пада, но - Да живее апетитът и храната и храненето! Да живей! Едричка, но здрава. Това ми стига. Знам как отслабвам, като не съм добре. И не искам. Затова хапване и движение, пък каквито - такива сега! Пухкави - ми пухкави! Поздрави от Синоптичната служба и ако за обяд имате наблизо ресторант - непременно супичка с хляб, ама непременно. Да не налетите на тестените бухналости, моля ви, дръжте се като големи хора. Непременно супичка!