Понеделникът на Моята седмица

Добро утро! Компът, на който пиша, ми се предоставя с любезното съдействие на бате Радо, който спи наблизо. А аз чаткам по клавиатурата в ранни зори. Ех, че майка и чудо...Бате Радо го нямаше в събота, върна се вчера вечер от София /по важни дела/ и бяхме два дни "Сърдити старчета" сами вкъщи. Няма ни едно дете, значи никого няма. И мен ме няма. Ходя да поглеждам към леглото, няма ли случайно заспал красив младеж, с бяла кожа, тъмни коси-като апостол. Ама нямаше, тази сутрин вече го има."Свиквай"-ми писа бате Радо по телефона, докато пътуваше насам. Свиквай къщата да е празна. Свиквай да няма кого да прегръщаш сутрин, когато ухае от съня на бебе. Или поне на мен така ми се струва - все виждам бузите му на възглавницата /дето отдавна ги няма/ и усещам аромата на бебе. Детето Жени не на думи, но на дела беше заявила, че това е положението, така ще е с нея - няма да я има в къщата-ни духом, ни телом. А бате Радо е друга история, той си е тук. А скоро няма да го има, ще ходи в столицата студент... Да знаете, тази седмица, защото в нея е и рожденият ми ден, е необикновена. В нея има и Благовещение, любим мой празник, ще идват и интересни хора в Старата Загора. И Аксиния Михайлова, за която ви известих и Мадлен Алгафари и Петър Чухов. И грандиозо Оперетен концерт ще имаме и всякакви чудеса. И получих вдъхновение всеки ден да съм с пола или рокля. Величаво направо вдъхновение в моето полезрение. Дали защото поети ще идват, та така се лея в рими, не знам. Може и от пролетта да е, може от радостта,че бате Радо си е вкъщи.Умът приема,че децата растат, но сърцето не. Иска ги наблизо... Засега ви желая светъл и успешен понеделник! Довечера дечица от Музикалното ще има спектакъл "Думите на мама" в Операта, ще се гледа, че как.Дори може и да поподсмърчам тайно в някой ъгъл. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!