Извънредно празнично издание на Синоптичната служба

Добро утро в моя рожден ден! Родила съм се някъде по обяд, мама знае приблизително. Има една история от Родилния дом, все ме напушва на смях, като я изговарям, но не е за публично. Във всеки случай темата и е, че са чакали момче, а съм се родила неочаквано момиче. В много снимки, които ми е правил баща ми, ме има с любимата ми сабя - жълта, с черна дръжка. Винаги съм водела дружината, все съм била войвода - явен или таен, на всички общества. Първата ми подарена кукла съм кръстила Филипчо. Иначе имах всички там момичешки работи от рода на пандели, рокли и колички за кукли. Както му се полага. Четях приказки нонстоп, най-обичах народните приказки и имах доста книги с приказки. На някои съм плакала бурно - като на "Малката кибритопродавачка" на Андерсен. Неутешим плач. Може би защото има момиченце и баба, защото е босо в снега...Никога не съм имала трудност да си представя нещо, какво става в душата на човека отсреща...Добре, че не ни е дадено да си предаваме болката един на друг, само мислите-понякога. Защото наистина по света има много повече болка, отколкото радост. Та така с детството на моя милост. Ходих на един индийски филм "Любовна история" 6-7 пъти, щях да пиша писмо на главния герой до студиото в Бомбай. Мама каза, че ако не съм приличала толкова на тате, щяла да си мисли, че са ме сменили в родилния дом. Родила съм се с това влечение към Индия и ужаса от змии. На 2 години съм направила първия си истеричен плач, виждайки снимката със змии в едно албумче с животни. Оттогава насетне фобиите ми са нарастнали и кротко съм ги подредила в списък. Пубертет кротък и незлоблив. До 8 клас мислех, че се забременява от целувка- така ставаше по филмите, ми да. Гадже/та нямах, но пък бях непрестанно влюбена в някой, платонично. И сега практикувам този формат влюбване, даже и на тези години...Напоително ми е за душата едно такова. Първи голям късмет в живота - аз съм приета в Софийския и то журналистика. Едно диво родопчанче, моля ви се. В курса бяхме готини, но в това учене бързо се хващат стажове и работа, та не винаги се събирахме заедно на лекции всички. Но пък се събрахме преди 2 години целия курс в София, 20 лета по-късно. И беше много мило и много вълнуващо.Сега сме даже по-готини от преди. Оттам насетне, като отличничка, следва промяна на семейното положение и пристигане в Стара Загора, която още преглъщам на глътки - къде големи и се давя, къде по-малки. Изпитание и каляване е този град, но и аз вече станах железен човек. Той не е град за разнежване, за обич, за ласка, за милост и прошка - като Кърджали. Той е град суров, за състезание, за борба, за устояване. Да, точно за това е - да устоиш. Да се калиш. Да направиш железни мишци и дух. Оцеляването е сред колекция от хора, внимателно подбрани в годините, сред които душата ми се свива от кеф като котка в кълбета мохерна прежда. Мдааааааааааааааа, този ден предразполага към автобиографични справки. Каква бях и каква съм! Къде съм аз, къде сте вий! Светът не престава да ме изненадва. И обича. Тази сутрин имах изненада, от която така се развълнувах, че усетих сърцето си де е, колко е голямо, колко тежи и с каква сила още се вълнува. През 2013 г. имах песнопение точно в 12 часа на рождения си ден от именити оперни хора. Тогава пак сърцето направи невидимо АХ! Днес по случай моя рожден ден ви пожелавам да сте здрави! Да ме четете и да си записвате. Ако нямате тефтер - просто да се усмихвате. Усмивката е велика работа. Благодаря предварително за всички пожелания и ако не се отбележа във ФБ с лайк отдолу-то ще е поради заблеяност, ще се наложи да ми простите! Хубав ден от Синоптичната служба /да отбележа-не съм поръчвала тази смяна на времето, от Европейския съюз така решиха!/