30.03.2015 г.
Новият понеделник, новият късмет
Добро утро! Ето че станах с една година по-голяма и по-хубава. По-умна е друга категория работа, тя с годините при мен намалява. И като категория, и като работа. Както се шегува Ранчева - не съм умна, а полу-умна. Щом поне е останало половината от това, което беше-пак добре. Пак добре.
Вчерашния ден беше една малка история на живота ми, всичко събрано и съчетано в него. Беше интересно. Хората в живота ми, аз в него...Приятел, истински и голям-един брой. Роднини-повече на брой /тук избягвам описания и сравнения/. Бате Радо, който ми позволи много по-дълго от обичайните мигове да му се зарадвам...И куп дребни истории. Сред които и моите, осъществени наполовина кулинарни приготовления. Едната половина не че не е осъществена и тя, но се случи не особено естетическа на външен вид. Случи се, но пък се омете и тя. Защото беше пък вкусна. Та така...Може би затова някои хора силно се притесняват от рождените си дни. Защото в един ден се изсипва целият ти живот накуп и наистина тежестта за някои ще да е непоносима.
Имах няколко много красиви пожелания на стената във Фейсбук и като есемес по телефона. Цели трима човека не успях да чуя, защото единият телефон си звучеше някъде захвърлен. Имам фрезии, нарциси и здравец в стаята и те ухаят много силно и много хубаво.
Изключително трудно ми беше да стана тази сутрин с това време, което ми взе цял един час от обичайните заподозрени за ставане сутринта. Тази сутрин е леко тъжна като жена, видяла нова бръчка в огледалото си сутринта...И после се усмихнала-пак леко-и на новата си бръчка. На себе си.
Желая ви забележителна нова седмица, много усмивки и успехи и много нови надежди!
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!
Няма коментари:
Публикуване на коментар