Сутрешна проповед за характера-този господар и враг

Добро утро! Такова препускане в културата падна тази седмица, че замалко да падна от коня. Хората живеят целенасочени, целеустремени, събрани, съсредоточени, дисциплинирани, гледащи в само напред, неотклоняващи се от пътя...Пък някои хора - сякаш живеем на подскоци, навсякъде сме, пък никъде, не сме на едно място, не гледаме само напред, а във всичките възможни и невъзможни посоки, изчезваме понякога, появяваме се внезапно. Дълго време си мислех, че от професията- журналистиката е всеядна, от всичко трябва да разбираш и в крайна сметка от нищо не разбираш в дълбочина. Не знам кое е по-доброто, честно да ви кажа. Като гледам хората около мен, взрени и правещи, разбиращи, можещи САМО ЕДНОТО - хем са ми интересни, хем дълбоко и светло им завиждам за познанията,моженето и за другия свят, в който са. Хем не ща да приличам на тях-та това си е откъсване от реалния свят, а той е многолик и бързопроменлив. Вълните идват една от друга по-интересни и красиви и е хубаво да се плъзгаш върху дъската - под тях, като в красив тунел от вода. Тазсутрешната проповед ще е за дълбочината. Хубаво е и прекрасно да се постигне дълбочина във всяко нещо, с което се занимаваме. Да станеш най-добрия диригент, цигулар, програмист, най-добрия учител, най-добрия строителен инженер, архитект, адвокат...Ще те търсят, ще ти носи пари /колко важно в днешно време!/, ще полагаш непрекъснати усилия да се развиваш и ставаш все по-добър. Светът ти ще е 90% само професия и развитието ти в нея. Така е, успехите искат пълно отдаване. Само че в днешното време все по-важни стават останалите 10% и имат голяма стойност - добър човек ли си, разбираш ли се с хората, открит ли си към тях, говориш ли добре, имаш ли желание да се сближиш със света, да му помогнеш да стане по-добър, да помагаш и на другите, имаш ли позиция, можеш ли да я заявиш публично, имаш ли хоби, имаш ли приятели от други области, коренно различни от твоята, ходиш ли на кино, театър, опера...включваш ли се в обществени кампании....Разни такива, много такива. Векът 21ви е век на невидимото и огромно Духовно, което преобразява Материалното. Защо хората от другите страни ми изглеждат такива едни благородни в лицата? Спокойни и благородни, дори и най-нискообразованите работници. Защото са надмогнали битието и грижата за насъщния ли? Едва ли само заради това. Някоя сутрешна притча ще напиша специално за Благородството, не като титла, а като дух и отношение. Та така...проповедта може и да стана малко объркана, но е главна теза - да развиваме характера и светогледа си така, че да помага на професионалната ни изява. Кофти характер разваля и най-добрия...солист в Операта, примерно да кажем. И световна звезда да е. Кофти характер. Кого да посоча за пример? Сега се сещам на прима виста за моя любимец - Роландо Вилазон. Като децата е, толкова сърдечен и мил. Такива естествени реакции. Толкова добър артист в операта, така завладяващ... От довечера почва София Филм Фест в Кино Арена! За малко да забравя да ви затръбя отново! Да отивате, да не се маете. Най-ще ми е интересна Раната на Фатих Акин - филмът му за геноцида над арменците. Турчин да направи филм за това - ами това се казва надмогване над историческите обременености и огромен кръгозор! До скоро в понеделник! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!