За изпращането в живота и разните участващи в него герои

Добро утро! Първо да ви кажа за вчера-ми обичайното, нямаше интернет. В нашата къща всички забравяме...Понякога и електричеството да платим. Един-два пъти сме оставали на свещи, романтично е. Уж и да е поучително, ма не е. Продължаваме да си забравяме артистично. Моят специалитет е забравената включена ютия. Не че е често де, но се случва. Бате Радо се събужда след мен и я изключва. Понякога си идва от училище и го прави. Звъни ми по телефона и ме укорява. Сега какво ще правя с ютията, когато бате Радо отиде на учи в София наесен?! Направо не знам, не знам. Тези дни ми е тъжно, защото текат абитуриентските му вълнения и "изпращания", каквото и да значи това. Гледам ги-мънинки ми са едни такива, а се правят на големи хора. А са дечица. Дали защото бате Радо е по-малкият, та го детишосвам още...Сестра му се роди зрял човек и завършена личност, а той - пухкав и гушкав. И всички покрай него са ми едни...дечица. Със сигурност не съм права, това са си лично мои сантименти. Сега в масовите тържества и вълнения празнуват деца и учители. Редно и нормално е-всички те са положили труд през годините до това завършване. Родителите свенливо се мяркаме зад тях, почти невидими. Като ще взема да хвърля една реч, събера ли си думите, за важността на родителя и неговата роля в израстването на рожбата - извън аспекта му на подвижен банкомат, през който обикновено се разглежда от останалите главни герои. И на лошото ченге, което трябва да се намери и да вкарва в пътя рожбата си, която не учи, прави отсъствия и други работи. Ходещият банкомат обикновено е привикван в училище за - родителски срещи и при спешни случаи на неучене и отсъствия. Не зная дали днешната педагогика се учи променено, а бива да е така. Училището не е институция, включваща два броя основни герои-учители и ученици. Няма как да е. Тя е част от света. В него има и родители. Има и интересни хора с интересни професии. Има болни и страдащи хора. Има нуждаещи се. Колкото повече е отворена институцията училище към тях, толкова повече светът ще е познаваем, близък за разбиране до децата. Колкото по-отрано разберат, че животът е доста повече труд, отговорност, болка - отколкото радост, веселие и купон - толкова по-добре за тях. Защото колкото по-късно го разбереш, толкова по-непоносимо е. Няма как да го разбереш само от разказа за болното момиче, което търси бялата лястовица. Едно посещение в Онко-диспансера ще остава в душата на човека за цял живот. ...Ай да не се отвявам сега в посока, различна от празнуването. То също е важно - да знаеш да празнуваш живота, който ти е даден. То не зависи от колко скъп ти е тоалета и имаш ли най-фантасмагоричната прическа, грим, обувки, чанта, бижута. Изобщо не зависи от това. Сега ви желая усмихнат вторник и да се подготвите за премиерата в петък, да си изберете тоалет като за Опера, много ви се моля, да сте красиви и блестящи и прелестни! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!