За мисленето, писането, книгите, за отнасянето...

Добро утро! Сряда е и днес ще са първите матури по български език и литература - за 7 и за 12 клас. Докарахме ги до прост тест с финал есе за абитуриентите и подробен преразказ за 7-класниците. Над какво ли ще умуват тази годината първите, вкл. и бате Радо /главен герой на тазседмичните прогнози?/. Една година беше стихотворение на Далчев, което потресе страничната публика, а се оказа че е е вдъхновило умничките ученици, склонни да мислят с главите си, не да повтарят заучени фрази. Че даже и аз се изказах по въпроса в медиите. Защо ли така сега си мисля в ранни зори, че литературата е тази, която отваря твоя свят към света на другите. Тя те "учи" на емпатия - да разбираш другия, да го чувстваш, да усещаш мислите му, а още - да съчувстваш, да познаваш света, да го преживяваш като събитие. Не е нужно много възторзи, нито познание, нито знание дори - за римите, омонимите, синонимите...Четенето е един вид активна медитация, с отворени очи - включваш механизма на отпътуването веднага и....заминаваш. През лятото, когато четях "Човек на име Уве" ми се случи да плача и се смея едновременно. Бате Радо се поинтересува, какво ми е. Представете си - непозната жена влиза в къщата на Уве, където всички мебели са скъсени, по-ниски са от обичайното. Има следи от колела по пода...Настръхва ми кожата-веднага разбирам, в къщата някой се е движил на инвалидна количка, всичко е приспособено да може да се обслужва сам, както е седнал. Такъв е бил израза на голямата любов на Уве към съпругата му - да пригоди мебелите за нея.../Може би усетих, защото имам приятелка в количка.../ Хем книгата за Уве е блогърски тип, не е изящна словесност, не е красива фраза, не се лее и къдри. Тя е тип журналистически написана. Но с много сърце. И пак се отнасяш. Това бих искала и днес да направят абитуриентите, но не знам. Да включат сърцата си и да се отнесат-на последния въпрос на теста. Да дадат зелена светлина на емоцията, с каквито и количества от нея да разполагат. Защото те много я крият от себе си, а не е хубаво. Тя ще се обиди и ще изчезне от тях. Да стискаме палци на децата днес! Бих им организирала екскурзия до Панаира на книгата в НДК в София с ваучер за по 50 лв на всеки, за да си изберат книги и да запомнят съзряването си и своя 12 клас с книгите, които са си избрали - 1350 лв. Толкова би струвало за клас от 26 деца. Прекрасен ден и поздрави сърдечни от Синоптичната служба на 8я етаж!